Ако това не беше така, то политическите действия на някои наши учени-управници щяха да бъдат напълно необясними. Тогава щеше да ни остане единствения извод: вместо патологични наклонности те притежават чертите на обикновени мошеници. Човек, който умее да чете правилно, ще успее от всяка книга, всеки вестник и всяка прочетена брошура да вземе всичко ценно, което действително има не само преходно значение. Той ще успее да разчлени и усвои новия материал така, че той да му помогне да уточни и попълни по-ранните си знания и да получи нова информация, която ще му помогне да обоснове правилността на възгледите му. Ако пред такъв човек животът внезапно постави нови въпроси, паметта му моментално ще му подскаже онова от прочетеното, което именно е необходимо в дадената ситуация. От материала, натрупан в мозъка му в продължение на години, той бързо ще успее да мобилизира нужното му за изясняване на поставения нов проблем и за правилния му отговор.
Само такова четене има смисъл и цел.
Този оратор, който не успее в тази последователност да усвои материала си, никога няма да е в състояние, натъквайки се на възражение, достатъчно убедително да защити собствения си възглед, даже и той да е хиляди пъти правилен и да съответства на действителността. Във всяка дискусия паметта непременно ще подведе такъв оратор, в нужната минута той няма да намери нито доводи в потвърждение на своите тезиси, нито материал за опровергаване на противника. Ако става въпрос за оратор, който може за засрами само себе си, то това е половин беда: много по-лошо е, когато сляпата съдба направи от такъв всезнаещ и заедно с това нищо не знаещ господин ръководен орган на държавата.
Що се касае до мен, още от ранна възраст се стараех да чета правилно. За щастие за това ми помагаха и паметта и разбирането. В това отношение периодът във Виена беше за мен особено продуктивен и ценен. Възприятията от ежедневието ме стимулираха да се задълбочавам в изучаването на всички нови и най-различни проблеми. Получавайки възможността да обосновавам практиката с теория и теорията да проверявам на практика, аз се предпазих от това теорията да ме откъсне от живота, а практиката да ме лиши от способността да обобщавам. По този начин опитът от ежедневието ме подтикна към основателно теоретично изучаване на два много важни проблема освен социалния. Кой знае, кога именно щеше да ми се наложи да се задълбоча в изучаването на марксизма, ако тогавашният период не ми напъха направо в лицето този проблем.
В ранната си младост и малкото, което съм чувал за социалдемокрацията е било неправилно.
Обстоятелството, че социалдемокрацията водеше борба за всеобщо, тайно избирателно право, ме радваше искрено. Разумът ми и тогава ми подсказваше, че това трябваше да доведе до отслабване на хабсбурския режим, който така ненавиждах. Бях твърдо уверен, че придунавската монархия не може да се държи по друг начин, освен жертвайки интересите на австрийските немци. Знаех, че, даже с цената на бавната славянизация на немците в Австрия, все още не е гарантирано създаването на жизнеспособна държава по простата причина, че самият държавен строй на славяните е съмнителен. Именно, имайки предвид този факт, приветствах всичко, което по мое мнение трябваше да доведе до крах погазилата интересите на 10 милиона немци, обречена на смърт държава. Колкото повече националните противоречия и борби на различни езици се разгаряха и разяждаха австрийския парламент, толкова по-близко беше часът на бъдещото разпадане на тази вавилонска страна, а с това приближаваше и часът на освобождение на моя австро-немски народ. Само при тогавашните условия пред мен изникваше пътя на присъединяване на австрийските немци към Германия.
По този начин дейността на социалдемокрацията за мен не беше антипатична. Освен това бях достатъчно неопитен и глупав тогава, за да мисля, че социалдемокрацията се грижи за подобряване на материалното състояние на работниците. И това разбира се в моите представи говореше повече за нея, отколкото срещу нея. Това, което тогава повече от всичко ме отблъскваше в социалдемокрацията, беше враждебното й отношение към борбата за немските интереси, унизителното й подмазване пред славянските „другари“, които приемаха с охота отстъпките на умилкващите се около тях австрийски социалдемократи, но заедно с това ги третираха отвисоко, както и между впрочем напълно заслужаваха тези досадни келепирджии.