Как страстно жадуваше тази прекрасна младеж именно боен лозунг!
Как това фронтово поколение презираше, как мразеше буржоазната слабохарактерност и страхливост!
Тази превъзходна младеж сега се убеди с очите си, че ноемврийската революция е била резултат само на слабостта и страхливостта на буржоазните ръководители. Физическата сила, за да защити интересите на немския народ, би стигнала и през ноември 1918 г. за това не стигна само издръжливост и ум на ръководителите. Как радостно сияеха понякога очите на тези млади другари, когато им разяснявах всичко това и отново и отново им доказвах, че най-мъдрите идеи до нищо няма да доведат, ако не ни стигне физическата сила да ги защитим, че милосърдната богиня на мира слиза само при силния и че действително траен мир могат да завоюват само онези, които се опират на реални сила. Едва сега тази младеж действително разбра идеята за всеобщата воинска повинност в нейното истинско велико значение. Сега тя се убеди колко мъртвешко е било тълкуването, което даваха на тази идея старите чиновнически души. Сега моята младеж разбра, че смисълът на тази идея е в истински героичната борба за съществуването на своя народ, а не борбата за мъртвия авторитет на една мъртва държава.
И така превъзходно изпълняваше задачата си тази наша прекрасна младеж!
Върху всеки нарушител на реда на нашите събрания нашите отряди налитаха като ято хищни птици. Те абсолютно не се съобразяваха с количеството на противника. Нека враговете в залата да бяха десет пъти повече, нека ги раняваха, нека ги убиваха — все едно, всеки от тези млади хора знаеше, че изпълнява велика свещена мисия, че върху него лежи делото за защита на нашето велико движение. Вече към края на лятото на 1920 г. организацията на тези наши отряди прие определени форми. През пролетта на 1921 г. започнахме да формираме от тях стотни, които на свой ред се подразделяха на по-малки единици.
Това стана абсолютно необходимо, тъй като своевременно нашите събрания започнаха все повече и повече да се разрастват. Все по-често и по-често ни се налагаше да прибягваме до най-големите зали в Мюнхен. В продължение на есента и зимата на 1920–1921 г. в най-големите помещения в Мюнхен навсякъде се събираше именно нашата аудитория. Масовите събрания, устройвани от германската националсоциалистичиска работническа партия, през цялото време бяха толкова препълнени, че всеки път полицията затваряше вратите и обясняваше, че залата повече не може да побере нито един човек.
Когато се организираха нашите отряди, пред нас възникна още един нов, важен въпрос. Досега нямахме нито своя партийна значка, нито свое партийно знаме. Това стана ведно с движението. Без тези символи ние не можехме повече да минем нито сега, нито, още повече, в бъдеще. На партийните другари им трябваше значка, по която те външно биха могли да се разпознават един друг. Е, а за в бъдеще не биха могли, разбира се, да минат без известен символ, който при това трябваше да противопоставим на символа на червения интернационал.
Още от детските си години знаех какво велико психологическо значение имат подобни символи и как действат те най-вече на чувството. След края на войната веднъж ми се случи да наблюдавам масова марксистка демонстрация пред кралския дворец в Люстгартен. В тази демонстрация участваха около 120 хиляди души. Море от червени знамена, червени превръзки и червени цветя — всичко това създаваше неотразимо външно впечатление. Аз лично можах да се убедя тук, че това вълшебно зрелище неизбежно прави гигантско впечатление на обикновения човек от народа.
Буржоазните партии, които не притежават свой особен мироглед, поради това не се нуждаеха досега и от свое собствено партийно знаме. Буржоазните „патриоти“ се задоволяваха с официалния държавен флаг. Това би било естествено, ако буржоазията сама беше създала своя държава, а следователно и съответните нейни символи.