Но не беше така.
Империята бе създадена без каквото и да било съдействие от страна на германската буржоазия, а имперският флаг се бе родил на бойните полета. Но именно затова официалният имперски флаг представляваше само държавно знаме и не служеше за изразяване на някакъв особен мироглед.
Само още в немска Австрия буржоазията имаше нещо като свое собствено знаме. Част от немско-австрийското национално настроено бюргерство си бе присвоило знамето от 1848 г. Този черно-червен-златен флаг тогава стана официален символ на частта австрийски немци. Зад това знаме също не стоеше особен мироглед. Но от държавна гледна този символ въпреки всичко представляваше нещо революционно. Най-непримиримите врагове на този черно-червен-златен флаг тогава бяха — да те го забравяме — социалдемократите, христянсоциалната партия и всички видове клерикали. Тези партии се подиграваха тогава над черно-червено-златното знаме, хвърляха по него кал, псуваха го точно така, както направиха това през 1918 г. спрямо черно-бяло-червеното знаме. Черно-червено-златните цветове, от които се ползваха немските партии от стара Австрия, са били на времето си цветова на 1848 г., т.е. цветове от доста фантастична епоха. В Австрия зад тези знамена вървеше част от честните немски патриоти. Но зад кулисите на движението още тогава предпазливо се криеха евреи. А ето, след като се извърши най-подлата измяна на отечеството, след като по най-безсрамен начин продадоха немския народ, на марксистите и на центристките партии черво-червените-златни знамена внезапно толкова им омиляха, че сега гледат на тях като на своя светиня.
И ето как се случи, че до 1920 г. на червеното знаме на марксистите, всъщност, не противостоеше никакъв друг флаг, който да бъде символ на друг, направо противоположен на марксизма мироглед. Най-добрата част от немските буржоазни партии, наистина, не поиска да застане под черно-червения-златен флаг, станал сега флаг на враговете. Но, от друга страна, тя не съумя и да издигне своя самостоятелна програма. В най-добрия случай тя издигаше само идеята за простото възстановяване на старата империя.
Благодарение на последното обстоятелство черно-бяло-червеният флаг пак се възроди и стана официално знаме на нашите така наречени „национални“ буржоазни партии.
На нас ни беше ясно, че това знаме, което беше победено и разкъсано от марксистите в много унизителна обстановка за нашето национално достойнство, никак не е подходящо да стане символ на нова епоха, когато главна наша задача става борбата против същия този марксизъм. Разбира се, тези цветове са много скъпи и свещени за нас. Това чудесно съчетание от багри не може да не радва очите на всеки честен немец, който се бори под това знаме и принася за него най-големи жертви. Но символ на нова епоха, знаме на предстоящата сегашна борба, тези цветове все пак не могат да станат.
За разлика от всички буржоазни политици аз бях на мнение, че за немската нация е истинско щастие обстоятелството, че загубихме официалното знаме на старата империя. Нека съвременната подла република да върши подлостите си под свое собствено знаме. Ние трябва само да сме благодарни на съдбата за това, че избави старото славно знаме на старата германска империя от участта на позорно проституиране в съвременната република. Нека днешните държави, търгуващи със съдбините на своите граждани, да не смеят да очернят нашето старо героично черно-бяло-червено знаме.
Докато съществува режимът на ноемврийския позор, по-добре той да се ползва от свои собствени емблеми и да не смее да позори знамето на героичното минало. Време е нашите буржоазни политици да разберат, че онзи, който предлага днешният режим да си присвои черно-бяло-червения флаг, окражда нашето минало. Това знаме съответстваше на старата империя, а сегашната република, слава богу, е избрала онези цветове, които подхождат за нея.
Ето защо ние, националсоциалистите, не можехме да направим свое старото официално знаме на старата империя. Нашата задача е да създадем нова държава, а не просто да пробудим от мъртъв сън стария режим, погинал в резултат на собствените му слабост и грешки.
Ето защо нашето движение, открило в името на това кампания срещу марксизма, трябва да има свое собствено ново знаме, което да е символ на бъдещата нова държава.
Въпросът за това как трябва да изглежда нашето ново знаме, по онова време силно ни интересуваше. От всички страни получавахме всевъзможни проекти. Желанията на авторите на тези проекти бяха, разбира се, много добри, но сполучливи проекти нямаше. Новият флаг трябваше да изразява централните идеи на нашето движение. Но същевременно външната му форма непременно трябваше да бъде много изразителна, притегателна, действаща на масите. На когото му се е случвало много пъти да се докосва до масата, той ще разбере, че и дреболиите имат в това отношение голямо значение. Сполучливата партийна значка може да послужи като пръв тласък, който да пробуди интереса към едно ново движение у стотици хиляди хора.