Така започна за нас 1921 г. в Мюнхен. Сега преминах към уреждането на две, а понякога и на три масови събрания на седмица. Сега нашите събрания постоянно ставаха именно в цирка и всички вечери имаха еднакъв успех.
В резултат на това броят на привържениците ни бързо нарасна; силно се увеличи също броят на членовете на партията.
Такива успехи не можеха, разбира се, да оставят равнодушни и нашите противници. Ние вече казахме, че противниците прибягваха ту към премълчаване на нашето движение, ту към терор. Сега те се убедиха, че нито едното, нито другото помага. След известни колебания противниците отново взеха решение да прибягнат до терор, но да го направят с такава сила, че задълго да ни отучат да устройваме събрания.
Като външен повод те избраха едно много тайнствено покушение срещу техния депутат Ергарт Ауер. Този Ергарт уж някой през нощта го бил нападнал с револвер. Наистина, той не беше ранен и изобщо не се знае дели е стреляно по него, но версията беше пусната в смисъл, че е имало покушение. Разбира се, изумителното присъствие на духа и необичайното мъжество на социалдемократическия вожд не само попречили да се извърши престъпното покушение, но и накарали да избягат тайнствените престъпници. Престъпниците избягали толкова бързо, че полицията така и не успяла дори да попадне по следите им. Но именно този повод беше се сторил на червените подходящ, за да започнат отново безмерно гонение на нашето движение и пак да започнат да се хвалят как безпощадно ще се разправят с нас. Сега — заплашваше ни местният с.д. вестник — са взети вече напълно достатъчни мерки, за да ни смажат веднъж за винаги. Мускулестата ръка на работниците, значи, ще сложи край на всички наши кресливи успехи. След няколко дни червените определяха и срока на нападението. С тази цел те се спряха на събрание, в което трябваше да говоря лично. Ставаше дума за събранието в голямата зала на Придворната пивница.
На 4 ноември 1921 г. между 6 и 7 часа след обед аз получих точно известие, че е решено на всяка цена да се провали нашето събрание и че с тази цел от много червени предприятия са изпратени специално големи маси работници.
Само поради нещастно стечение на обстоятелствата ние не получихме това съобщение много по-рано. Работата е там, че тъкмо този ден сменяхме помещението на своята партийна организация и се местехме в ново. Но в новото помещение продължаваха да работят и ние не можахме веднага да се настаним там. В старото помещение телефонът вече беше махнат, а новото не бяхме смогнали още да го пренесем. Няколко пъти през деня се опитвали да ни се обадят, за да ни съобщят за готвещия се скандал, но вследствие на посочените обстоятелства не бяха могли да се свържат.
Тъй като не знаехме за готвещите се събития, се случи така, че на събранието присъстваше много слаба дружина. Нямаше дори цяла стотна. Присъстващият отряд наброяваше всичко 46 души. Нашият осведомителен апарат по онова време беше още лошо организиран и при тогавашната служба за свръзка ние за някакъв си час не бяхме в състояние да мобилизираме достатъчно подкрепление. При това в миналото не веднъж беше имало лъжливи тревоги и получените сведения не се оправдаваха. Не напразно една стара пословица казва, че предварително насрочените революции никога не стават. Това правило беше се потвърдило и в опита на нашите събратя.
В резултат на всички тия обстоятелства ние не можахме да вземем всички ония мерки, които биха били взети, ако навреме знаехме какво се готви.
Даденото помещение при това ни изглеждаше по-неудобно за упражнението на червените. Обикновено повече се страхувахме за цирка, изобщо, за събранията, които ставаха в по-големи помещения. Но този ден получихме урок, който ни убеди в обратното. Всички тези проблеми впоследствие изучихме най-подробно, може да се каже научно. Резултатите, до които стегнахме, бяха крайно поучителни и свършиха голяма работа на нашите щурмови отряди за в бъдеше.
Когато в девет без четвърт влязох в малката зала, долепена до главното помещение, където щеше да става събранието, нямаше вече никакво съмнение, че червените действително са подготвили провокация. Главната зала беше вече препълнена и полицията повече никого не пускаше. Противниците бяха дошли много рано и бяха заели много места в залата. Докато повечето от нашите привърженици вече не можеха да проникнат в помещението на събранието. Нашият малък отряд от щурмоваци ме чакаше в малката зала, долепена до голямото помещение. Заповядах да затворят вратите към главното помещение и реших първо да поговоря с моите щурмоваци. Без излишни думи обясних на своите юнаци, че днес вероятно за първи път ще им се удаде случай да покажат в действителност колко са предани на нашето движение. Заявих им никой от тях да не смее да напуска събранието — освен ако не го изнесат мъртъв. Казах им, че и самият аз, каквото и да става, ще остана в залата на събранието и се надявам никой от тях да не ме изостави. Ако забележа, че някой от тях се изплаши, лично ще му скъсам превръзката и ще му отнема партийната значка. След това аз заповядах още при първите опити да се внесе безпорядък в събранието да настъпват моментално, помнейки, че настъплението е най-добрата защита.