Момчетата ми отвърнаха с трикратно „ура“. Гласовете им бяха развълнувани.
След това се озовах в голямата зала. Сега можех със собствените си очи да се убедя в това каква ситуация се беше създала. Противниците седяха на гъсти редове и се опитваха да ме пронижат с погледите си. Мнозина от тях ме гледаха с нескривана омраза, а други започнаха да отправят съвсем недвусмислени забележки от местата си. Днес ни е „дошъл краят“, днес „веднъж завинаги“ ще ни затворят устата; мнозина намекваха, че направо ще ни „изкормят“ и т.н. в същия дух. Тези господа бяха прекалено уверени в своя превес и се държаха по съответния начин.
Независимо от това събранието беше открито и аз пристъпих към доклада. Моята маса в това помещение обикновено се слагаше в средата на залата покрай голямата й стена. По такъв начин обикновено се намирах в самия център на аудиторията. С това може би се и обяснява обстоятелството, че в тази зала успявах да създам по-приповдигнато настроение, отколкото в която и да било друга. Този път пред самия ми нос, особено вляво от мен седяха само противници. Това бяха физически силни хора, главно младежи от фабриките на Кустернам, Марфей и др. Те бяха гъсто насядали покрай цялата лява страна и редовете им достигаха чак до моята маса. Веднага забелязах, че те започнаха да събират около своите пейки голямо количество канчета от бира. Те поръчваха все нови и нови порции, а опразнените канчета слагаха под масата. Така натрупаха цяла батарея от канчета. Трудно можеше да се очаква, че при такива обстоятелства работата може да свърши що-годе благополучно.
Независимо от това вече бях успял да говоря около час и половина — въпреки всички цвищенруфи. Започваше да ми се струва, че напълно сме овладели положението. Главатарите изпратени, за да организират този скандал, очевидно също започваха да мислят така. Виждаше се по това как ставаха все по неспокойни, излизаха нанякъде, след това отново се връщаха и все по-нервно шепнеха нещо на паството си.
Парирайки един от цвишенруфите, допуснах малка психологическа грешка и я почувствах веднага, след като думите излетяха от устата ми. Тъкмо това послужи за сигнал за началото на скандала.
Разнесоха се няколко гневни подвиквания и в този момент някакъв субект внезапно скочи на стола и закрещя „свобода“! по този сигнал печалните рицари на свободата пристъпиха към работа.
За няколко секунди цялата огромна зала се превърна в сбиване. Наоколо — диво ревяща тълпа, над чиито глави като снаряди летят безброй глинени канчета. Дюдюкане, викове и вопли, пращене на счупени столове, звън на пръскащи се на парчета канчета, с една дума ад!
Такъв беше този луд спектакъл.
Останах невъзмутим на мястото си и можах оттам да наблюдавам как превъзходно изпълняваха задълженията си моите юнаци.
Бих искал да погледнем в аналогична обстановка всяко буржоазно събрание!
Скандалистите още не бяха сварили да влязат в ролите си, когато моите щурмоваци /така им беше съдено да се наричат от този ден/ вече преминаха в настъпление. Като глутница разярени вълци се устремиха към тях моите щурмоваци, групирайки се в малки групички от по 8–10 души. Моите юнаци започнаха незабавно да изхвърлят скандалистите от залата. Вече след пет минути от всички мои юнаци шуртеше кръв. Мнозина от тази дружина тогава за пръв път опознах, както трябва. Начело беше моят храбър Морис. След това тук за пръв път познах Хес, който е мой личен секретар и много, много други. Дори онези от тях, които бяха тежко ранени, продължаваха да се бият, докато все още можеха да се държат на краката си. Целият този ад продължи почти 20 минути. След това обаче противниците, които бяха не по-малко от 700–800 души, бяха изхвърлени от залата и летяха стремглаво по съдбата. Само в левия ъгъл на залата още се държеше голяма група противници, оказвайки ожесточена съпротива. В това време до входната врата по посока към трибуната се разнесоха два револверни изстрела, след което започна бясна стрелба. Сърцето ми на стар войник изпита истинско удоволствие. Обстановката започваше да напомня истинска престрелка на фронта.