Кой именно стреляше, вече не можеше да се разбере. Ясно беше само, че от този момент яростта на моите, обливащи се в кръв момчета, се усили. В края на краищата те успяха да се справят с последната група противници и напълно да очистят залата.
От момента на започването на бойните действия бяха минали около 25 минути. Сега залата изглеждаше така, сякаш в нея току-що се е пръснал снаряд. На много от моите привърженици трябваше да се направят превръзки на самото място, други трябваше да бъдат откарани в болница. Но господари на положението останахме ние. Председателствуващият това събрание Херман Есер стана и невъзмутимо каза: „Събранието продължава. Има думата докладчикът.“ И аз продължих.
Когато вече бяхме закрили събранието, внезапно дотича полицейски чиновник и диво размахвайки раци, закрещя: „Разпускам събранието.“
При вида на този закъснял блюстител на реда ние неволно се разсмяхме. Такива са всички тези герои! Колкото по-малък е мащабът на тези господа, толкова повече важничат и се надигат на кокили.
На много важни неща се научихме в хода на това събрание. Противниците обаче също получиха уроци, които не забравиха скоро.
Чак до есента на 1923 г. местният с.-д. Вестник („Мюнхенска поща“) не се решаваше повече да ни заплашва с „мускулестата ръка на работника“.
Глава VIII
Силните са силни със своята самостоятелност
По-горе споменах за блока на немските патриотични сили. Тук искам накратко да се спра на проблема за такива блокове изобщо.
Обикновено под блок се разбира съглашението на няколко съюза или организации, които, за да облекчат работата си, встъпват в известно сътрудничество, създават общи ръководни органи с по-голяма или по-малка компетентност и след това пристъпват съм съвместни действия. Вече само от това е ясно, че трябва да става дума за съюзи или партии, чиито цели или пътища не трябва твърде да се отличават едни от други. Обикновено така се и смята. Средният еснаф, естествено много се радва, когато чува, че тези и тези организации най-после са образували блок, преместили са на заден план „всичко онова, което ги разединява“ и са сложили на преден план „това, което ги обединява“. При това обикновено се предполага, че в резултат на такова обединение непременно се получава бог знае какво увеличаване на силите, че слабите, дотогава отделни групи, внезапно са израснали в огромна сила.
В по-голяма си част това е абсолютно невярно.
За да си изясним както трябва този проблем, според мен е необходимо преди всичко да си зададем въпроса: ако дадени групи и организации твърдят, че всички те преследват една и съща цел, то как, пита се, да си обясним самия факт на възникването на различните организации? Та логиката уж казва, че ако целта е съвсем еднаква, то няма разумни основания за възникването на няколко организации, преследващи една и съща цел.
Обикновено така се случва, че дадена определена цел отначало преследва само една организация. Един определен деятел, познал определена истина, я провъзгласява в определена среда, а след това създава движение, призвано да се бори за осъществяването на тази цел.
Така се създава съюз или партия, които в зависимост от своята програма или си поставят за задача премахването на определен съществуващ ред, или се стремят съм създаване на нов ред в бъдеще. Щом едно движение е създадено, то вече практически само с това придобива право на приоритет. На пръв поглед всички, които се стремят към същата цел, би трябвало без много приказки чисто и просто да се присъединяват към вече съществуващото движение, стараейки се да го подсилят и с това да приближат постигането на общата цел.
В действителност често не става така. И причините са две. Едната от тях заслужава да я наречем трагична; другата се крие в човешките слабости, в жалките черти на характера на някои хора.
Най-дълбока основа на тези две групи явления според мен са фактите, които сами по себе си могат да повишават силата на волята, енергията и интензивността на действията на хората, и с това могат да приближават разрешението на възникващите проблеми и в крайна сметка да съдействат за повишаването на човешката енергия.
Трагичната причина затова, че при разрешаване на определена задача работата не се изчерпва с една-единствена организация, ние виждаме в следното. Всяко действие от голям стил на нашата земя обикновено е израз на стремежи, отдавна вече живеещи в милиони сърца. Случва се дори и така, че някакъв страстен стремеж към разрешаване на определен проблем живее в сърцата на милиони хора в продължение на цели столетия. Хората все повече и повече чувстват необходимостта на едни или други несправедливости, а външният израз на тези стремежи все още се чака. Случва се и така, че народите, стенещи под игото на тези нещастия, в продължение на много дълъг срок не намират никакво героично разрешение на проблема. Такива народи ние наричаме импотентни. Ако даден народ има достатъчно жизнена сила и енергия, тогава в неговата среда непременно ще се намери белязан от божия пръст човек, който ще посочи правилния път към освобождение, към изпълнение на заветната мечта, към премахване на тежката мизерия, към успокояване на изстрадалата душа на милиони и милиони.