Затова е напълно в реда на нещата, че в делото за разрешаването на такива велики проблеми на епохата участват хиляди и хиляди хора, както е неизбежно и това, че твърде много смятат именно себе си призвани да посочат пътя на хората. Самата съдба очевидно издига твърде много кандидатури, предоставяйки след това в свободна борба на силите да победи онзи, който е по-способен, по-силен. На последния животът връчва окончателно разрешение на съответния проблем на епохата.
Така е било трудно и в областта на религията. Хората са изпитвали глухо недоволство от дадено положение на нещата в продължение на дълги столетия. През цялото това време те страстно се стремили към обновление. Този напрегнат стремеж на хората към една цел неизбежно е издигал от тяхната среда десетки деятели, всеки от които се е чувствал призван да покаже път и да намери изход от религиозното недоволство. Много от тези хора са се смятали за пророци на ново учение и много от тях във всеки случай са ставали изтъкнати борци в тази област.
Разбира се, и тук по силата на естествения ред на нещата великата мисия, в края на краищата, се пада на по-силния. Но това, че най-силно е именно дадено единствено лице, на всички останали винаги отначало става ясно с големи усилия. Напротив, тези претенденти винаги отначало са склонни да мислят, че всички те имат еднакви права да станат главни изразители на дадена насока или настроение. Пък и околният свят отначало също с усилие се ориентири по въпроса кой от претендентите за ръководство е най-силен и кого поради тази причина трябва да следва докрай.
Именно така се случва, че в продължение на столетия, а често и в един и същи сравнително кратък период се появяваш деятели, които създават движение и набелязват цели повече или по-малко еднакви по същество или във всеки случай изглеждащи на широките народни маси повече или по-малко еднакви.
Стремежът на самия народ често е доста неопределен характер. Също толкова общи са по принцип и неговите убеждения. Народът рядко си дава пълна сметка за това какви са собствено неговите желания и какви са възможностите за въплъщаването им в живота.
Трагизмът на положението е там, че големите деятели често по различни пътища се стремят към една и съща цел, без изобщо да знаят един за друг, и затова всеки от тях напълно искрено вярва в своята собствена мисия и в това, че единствено той знае пътя, по който трябва да върви, без да обръща внимание на другите.
Трагично е или във всеки случай изглежда на пръв поглед обстоятелството, че редица движения, партии, религиозни групи, породени от духа на времето, работят съвсем независимо едни от други, макар целите им по принцип да са еднакви. Хората намират това за трагично, тъй като повечето от тях са сигурни, че при обединяване на всички тези групи в един лагер, основните цели биха били постигнати по-бързо и по-сигурно. В действителност това не е така. В действителност самата природа с нейната безпощадна логика предоставя на отделните групи и течения свобода да се съревновават и дава палмата на първенството на най-силните. В края на краищата победа постига онова движение, което е избрало най-верния, най-ясния и най-солидния път.
А как в действителност да се определи правилността или неправилността на един или друг път, ако не да се предостави решението на свободната борба на силите, ако не да се сложи кръст на отзивите на всезнайковците и доктринерите и ако не се разчита на това, че в края на краищата, най-силният ще постигне и най-сигурен успех.
Ако се окаже, че към една и съща цел, но по различни пътища вървят различни групи, то всяка от тези групи, научавайки да останалите, ще сметне за свой дълг внимателно да се вгледа в своите собствени пътища и да помисли за това, не може ли още повече да напрегне енергията си, за да стигне по-скоро до желаната цел.