Горе-долу така възникна тъй нареченото „разцепление на патриотичните сили“.
Фактът, че през 1918–1919 г. в цялата страна успоредно възникваше цяла редица групи, партии и т.н., които се наричаха народнически, абсолютно не зависеше от волята на отделните инициатори, а произтичаше от естественото развитие на нещата. Вече през 1920 г. от средата на всички тези групи и партии постепенно изкристализира германската националсоциалистическа работническа партия, която излезе победителка. Честността и честотата на намеренията на повечето инициатори от успоредните групи и партии беше доказана с това, че тези добросъвестни хора скромно и без претенции се присъединиха към по-силното движение и без каквито и да било условия сами разпускаха своите по-слаби групи и организации в полза на нашата единна партия.
Трябва особено да подчертая това относно главния представител на немската социалистическа партия в Нюрнберг, Юлиус Щрайхер. Крайните цели на германската националсоциалистическа партия от една страна и германската социалистическа партия от друга, бяха еднакви и заедно с това двете партии бяха образувани съвсем независимо една от друга. Главен вожд на германската социалистическа партия тогава беше, както вече казах, учителят Юлиус Щрайхер от Нюрнберг. Отначало той свято вярваше в бъдещето и в мисията на създаденото от него движение, но щом видя, че нашата германска националсоциалистическа работническа партия е по-силна и по-бързо расте, той разпусна своята собствена партия и покани всички свои привърженици да влязат в редовете на нашата партия и заедно с нас да се борят по-нататък за общите цели. Хората не вземат лесно такива решения. Толкова по-голяма признателност заслужава Щрайхер.
От този период на движението не са останали ни най-малки отломки. Хората действително искаха обединяване на силите и затова веднага намериха правилния път за такова обединение. Това, което сега е прието да се нарича „разцепление на патриотичния лагер“, стана изключително в резултат на втория от горепосочените фактори: тъкмо в момента, когато германската националсоциалистическа работническа партия тръгна по пътя на несъмнените успехи, се намериха честолюбци, които сметнаха, че имат право да влязат в конкуренция с нея. По-рано те нямаха никакви свои собствени идеи и още повече никакви свои собствени цели; сега те „заимстваха“ всичко това от нас.
Внезапно започнаха да възникват „нови“ програми, в действителност изцяло преписани от нашата програма. Внезапно бяха формулирани „нови“ идеи, всъщност изцяло взети от нас. Внезапно възникнаха „нови“ цели, за които ние в действителност бяхме се борили в продължение на години. Внезапно се откриха „нови“ пътища, по които нашата партия практически отдавна вече вървеше. Бяха пуснати в ход всевъзможни софизми, с цел да се докаже защо тези хора са принудени да основат свои успоредни нови партии наред с отдавна вече съществуващата германска националсоциалистическа работническа партия. Но колкото по-„благородни“ мотиви привеждаха тези господа, толкова по-лъжливи бяха техните фрази.
В действителност решаваща роля тук играеше единствено личното честолюбие на инициаторите, техният стремеж да изиграят роля, за каквато те нямаха никакви данни и дарби. Тези политически лилипути наистина нямаха никакви дарби, освен една: голяма смелост, когато става дума да се открадне чужда идея. Според народа такава смелост обикновено се характеризира с думата кражба.