Всяка наша идея, всяка наша мисъл тези политически клептомани си присвояваха в най-кратък срок и я пускаха в оборот за своите делца. И тези същите господа се изхитряха при това да оплакват „разцеплението на патриотичния лагер“ по всички кръстопътища и да кряскат за необходимост от единство. Очевидно са се надявали виковете им да ни омръзнат и ние в придатък към откраднатите от тях идеи да им връчим и съответните организации.
Но разбира се, тези господа не успяваха да надхитрят всички. И когато те започнаха да се убеждават, че не си струва труда и че собствената им лавка върви не дотам успешно, тогава тези господа ставаха по-сговорчиви и бяха щастливи, ако им се удадеше да намерят прибежище в един от тъй наречените блокове на партията.
Всички тези групи и групички, безсилни да стоят на собствените си крака, обикновено започваха де се обединяват под формата на блок. Тези господа бяха твърдо убедени, че ако се съберат осем куци, непременно ще се получи един гладиатор.
Към въпроса за образуването на тъй наречените блокове винаги трябва да подхождаме от гледището на тактиката, но при това не трябва да изпускаме от очи следното принципно съображение.
Образуването на блокове никога не води до стабилизиране на слабите партньори, но много често води до отслабване на силния от партньорите. Абсолютно невярно е мнението, че обединяването на всевъзможни слаби групи непременно ще даде в крайна сметка голяма сила. Това не е вярно поне защото, както е доказано от практиката, „болшинството“, в каквато и форма да се организира, винаги е само представителство на страхливостта и глупостта. Многоглавото ръководство, създавано в резултат на блок от различни групи, неизбежно ще провежда глупава и страхлива линия. Нещо повече. Освен всичко останало един блок от групи пречи и на свободното съревнование на силите и следователно спира отбирането на най-доброкачествените елементи, което само забавя окончателната победа на по-здравите и по-силните организации.
Предвид на всичко казано подобни обединения нанасят само вреда на естествения ход на развитието. Във всички случаи подобни „обединения“ много по-често пречат за разрешаването на съответните проблеми, отколкото да съдействат за разрешаването им.
Разбира се, понякога обстоятелствата са такива, че изхождайки от чисто тактически съображения, главните ръководители на движението, които виждат целия път и умеят да отгатват бъдещето, независимо от всичко смятат за необходимо за много кратък срок да влязат в определено съглашение с аналогичните групи и заедно с тях да направят една или друга крачка. Но ако движението не иска само да се откаже от своята велика освободителна мисия, то в никакъв случай не трябва да увековечава подобен блок. Тъй като, ако движението задълго се задържи на този етап, то неизбежно би се забъркало в такъв блок и по този начин само би се лишило от възможността /пък и би загубило право/ да развие докрай своите собствени сили, да победи в открита борба всички съперници и да излезе пълен победител в борбата за целите, които си поставя.
Никога не трябва да се забравя, че всичко действително велико на този свят е било завоювано съвсем не от коалиции, а е било резултат от успеха на един единствен победител. Успехите, постигани в резултат на коалиции, вече носят в себе си зародиша на бъдещото раздробяване на силите, а с това и на загубване на завоюваното. Великите, действително световни умствени революции винаги са продукт на титанична борба на отделни строго разграничени един от друг лагери, а съвсем не са дело на коалиции.
Нашата нова, собствена патриотична държава възниква съвсем не в резултат на компромисни съглашения на един или друг патриотичен блок, а само в резултат на стоманената воля на нашето собствено движение, което ще си проправя път против всички.
Глава IX
Основни възгледи върху организацията на СА
Силата на старата германска държава се крепеше, тъй да се каже, на три кита: 1/ на монархическата форма на управление, 2/ на административния апарат и 3/ на армията. Революцията от 1918 г. премахна монархическата форма на управление, разложи армията и направи административния апарат достояние на партийната корупция. Така революцията унищожи всичките три източника на сили на държавната власт. Тъй като трябва да се знае, че източник на сили на всяка държавна власт са именно тези три посочени фактора.
Основен фундамент на държавната власт винаги е нейната популярност. Но онази държавна власт, която се базира само на този фундамент, е крайно слаба и нетрайна. Всеки носител на власт, основана единствено на популярността, ще мисли върху това, че в придатък към популярността непременно трябва да си създаде и друга сила. Вторият от най-важните фактори на всяка държавна власт ние виждаме поради тази причина във въоръжената сила. Такава власт ще бъде много по-стабилна, по-силна от първата. Ако след това популярността се съедини с въоръжената сила и ако тази власт просъществува достатъчно дълго, такава държавна власт ще бъде още по-здрава, тъй като ще получи и авторитета на традицията. Когато се съединят популярността, въоръжената сила и традицията, тогава държавната власт ще стане вече абсолютно непоколебима.