Революцията от 1918 г. напълно унищожи възможността за третия случай. След революцията за никаква традиционна държавна власт не можеше вече и дума да става. Като унищожи старата държава, отстрани старата форма на управление, изхвърли старите държавни символи, революцията рязко прекъсна цялата традиция. Резултатът от всичко това не можеше да не бъде дълбоко подкопаване на държавната власт.
Вторият фактор на държавната власт — въоръжената сила — също беше унищожен. За да направят революцията възможна, революционерите трябваше да разложат и армията, която досега винаги е била въплъщение на организираната сила на държавата. Нещо повече. Разядените от революционна агитация воински част трябваше и непосредствено да бъдат употребени като ударна сила на революционния преврат. Наистина фронтовите армии далеч не всички се поддадоха на процеса на разложението. Но когато войната свърши и армиите след четири години и половина героична борба напуснаха фронтовете, те, завръщайки се в родината, също бяха подложени на дезорганизация и разложение. Демобилизацията преминаваше в най-неблагоприятна обстановка. В кая на краищата, цялата бивша фронтова армия беше въвлечена в хаос и разложение, характеризиращи се с принципа на „доброволната дисциплина“. Тъкмо това беше епохата на прословутите войнишки съвети.
Върху подобни бунтовнически отряди, разглеждащи военната служба от ъгъла на прословутия осемчасов работен ден, разбира се, не можеше вече да се изгради никаква държавна власт. Така беше унищожен и вторият фактор, единствено способен да осигури истинска стабилност на държавната власт. Какво й остана тогава на революцията? Остана й единствено голата популярност. Но само върху нея, както вече знаем, стабилна държавна власт не може да се изгради. Този фактор е крайно несигурен. Ако революцията въпреки всичко успя с един удар да събори държавното здание, този факт се обяснява само с това, че вече в хода на самата световна война у нас беше унищожено онова вътрешно равновесие, което преди се осигуряваше от самата структура на нашия народ.
Всеки народен организъм може де си подраздели натри големи класи. Първата класа е полюсът на най-добрите хора — добри в смисъл на голяма добродетел, голямо мъжество и готовност за саможертва. Втората класа и полюсът на най-лошия човешки материал, полюсът на човешките отпадъци; тези хора се вместилище на всички егоистични инстинкти и пороци. Третата класа е огромната маса, която се намира по средата между двата посочени полюса. Това са именно средните хора, за които не са присъщи нито изключителен героизъм, нито рязко изразена престъпност.
Епохите на подем на държавата обикновено се характеризират с абсолютно господство на полюса на най-добрите хора. Ако тази хора не ръководеха, не би бил възможен и самият подем.
Обикновените нормални епохи на повече или по-малко равномерно стабилно развитие се характеризират очевидно за всички с преобладаването на елементите на средата. Силите на двата полюса в такива епохи обикновено се уравновесяват.
Епохите на крушение на държавата се характеризират с преобладаващата роля на полюса на най-лошите хора.
Интересно е обаче, че златната среда, т.е. широките маси на средните хора слагат своя отпечатък върху епохата само тогава, когато двата крайни полюса се намират в жестоко сбиване едни с други и така взаимно си връзват силите. А победи ли един или друг от крайните полюси, широката маса на средата незабавно се подчинява на дадения победител. Ако победи полюсът на най-добрите хора, широката среда веднага ще тръгне след тях. Ако вземе връх полюсът на най-лошите елементи, то широката среда във всеки случай няма да му окаже съпротива. Тъй като широките маси на средните хора никога не са способни да поведат самостоятелна борба.
И ето, световната война след четири години и половина тежки битки абсолютно наруши у нас равновесието между трите посочени класи. Не може да се отрича, разбира се, фактът, че и средата е дала през войната огромни жертви. Но решаващо значение имаше фактът, че полюсът на най-добрите хора през войната почти изцяло падна по бойните полета. Наистина неизчислимо количество от герои на нашата нация остави костите си по фронтовете.