Да си спомним какви гигантски жертви поиска войната именно от тези героични елементи, които средните хора обикновено не могат да забележат. Доброволци — на фронта! Доброволци — в най-опасните патрули! Доброволци — в разузнаването! Доброволци — на трудната телефонна служба! Доброволци — в колоната за прехвърляне на мостове! Доброволци — на подводните лодки! Доброволци — в авиацията! Доброволци — в щурмовите батальони! И т.н., и т.н. Хиляди и хиляди пъти в продължение на четирите и половина години на войната се разнасяха тези призиви по различни поводи. И винаги можехме да наблюдаваме една и съща картина: на тези призиви се откликваха голобради момчета или зрели хора от числото само на героично настроените немци, които бяха забравили всички лични интереси и изпълнени с гореща любов към отечеството, бяха готови всеки момент да отдадат живота си. С десетки, със стотици хиляди загиваха тези най-добри хора по време на войната. Малобройният кръг на оцелелите не можеше вече задоволително да изпълнява своята социална функция. Какво да кажем само за факта, че през 1914 г. у нас се вербуваха цели армии от доброволци? А повечето от тях загинаха и не можеха да не загинат, тъй като поради престъпната безсъвестност на нашите парламентски и невежи тези хора нямаха достатъчна предвоенна подготовка и поради тази причина неизбежно станаха обикновено пушечно месо. В тогавашните фландърски боеве паднаха (или бяха осакатени) цели 400 хиляди и нямаше с кого да заменим този най-добър слой от хора.
Загубата на тези хора не трябва да се изчислява само аритметично. Тяхната гибел вече доста чувствително наруши равновесието. Полюсът на най-лошите елементи на нацията неизбежно започна да натежава. Низостта, страхливостта и подлостта неизбежно започнаха да вземат връх.
Към това трябва да добавим и следното.
Работата не беше само там, че на бойните полета масово загиваха най-добрите хора. Бедата се състоеше и в това, че в тила по същото време най-старателно се запазваха именно най-лошите елементи. На всеки герой доброволец, смело и безстрашно тръгнал срещу патриотичната смърт, се падаше поне по един „герой“ от тила, избягал от смъртта и запазил своя скъпоценен живот за „полза“ на родината. Ето защо към края на войната ние получихме следната картина: средата принесе своите големи кръвни жертви; полюсът на най-добрите хора образцово и почти изцяло физически загина; полюсът на най-лошите елементи за жалост почти целият оцеля, използвайки за своите интереси много нелепости на нашето законодателство, а най-важното — това обстоятелство, че не пуснахме в ход военния устав. И именно тази много добре запазила се човешка пяна извърши ноемврийската революция, само защото вече не му противостоеше полюсът на най-добрите хора. Болшинството от последните загинали по фронтовете.
Предвид на това трябва да кажем, че германската революция съвсем не я извърши самият народ. Не народните маси на Германия са виновни за тези каинови дела, а само една гнусна шайка дезертьори, сутеньори и подобни гадове.
Редовият фронтовак с радост приветства завършването на кървавата борба и беше щастлив, че може да се върне в родината да види жената и децата си. Истинска вътрешна връзка с революцията той нямаше. Той не обичаше революцията и още по-малко обичаше нейните вождове и организатори. За четирите и половина години на фронта той беше успял да забрави дори имената на онези партийни хиени и цялата им вътрешна драка му беше съвсем чужда.
Само сред една малка част от немския народ революцията беше действително популярна. Имам предвид онзи род хора, които под всевъзможни предлози се мъчат да драснат от фронта и да се скрият в тила. Тези персонажи обичаха революцията, но също не за черните й очи, а за това, че ги избавяше от необходимостта да се борят за родината.
Но от популярността сред такива разложили се елементи революцията не можа де си ушие шуба. Да се изгради държавната власт върху подобни елементи беше невъзможно. А всъщност за младата република беше необходимо да създаде що-годе здрава държавна власт; иначе тя имаше всички основания да се опасява, че след първото объркване остатъците от най-добрите елементи на нашата нация все пак ще се обединят и с един удар ще изтрият цялата тази република.
Вождовете на преврата по онова време най-много се страхуваха, че водовъртежът на вътрешния безпорядък ще ги повлече и че тогава внезапно ще се вдигне някой железен юмрук, който ще ги събори на земята. На младата република й беше необходимо на всяка цена да консолидира своите сили.