Обстановката беше такава, че републиката на всяка цена трябваше бързо да си създаде въоръжена сила, тъй като да се опира само на една слаба популярност беше повече от опасно.
През декември, януари, февруари 1918–1919 г. матадорите на революцията веднага почувстваха, че почвата изпод краката им се изплъзва. И ето че те започнаха да се озъртат, за да намерят хора, които биха искали и биха могли да подкрепят с въоръжена сила онези слаби позиции, които им бяха дарени от „народната любов“. „Антимилитаристическата“ република сега се нуждаеше от войници. А тъй като тази република се ползваше с популярност само в кръговете на сутеньорите, крадците, погромаджиите, дезертьорите, героите от тила и въобще елементите, охарактеризирани от нас по-горе като полюс на най-лошите хора, то да се вербуват сред тези слоеве войници, готови да умрат за новия идеал, би било безплодна работа. Онзи слой, който беше носител на идеите на ноемврийската революция, не искаше, пък и не беше способен да даде войници за защитата на тази своя революция. На този слой му бяха необходими не организация на силите на републиката, а още по-голяма дезорганизация, тъй като само така тя би могла да удовлетвори своите грабителски инстинкти. Този слой вървеше не под лозунга: ред и изграждане на германската република, а под лозунга: разграбване на републиката.
Правителството на народните упълномощени по всички кръстопътища молеше за помощ. Но най-малък отклик то получаваше от страна на носителите на идеите на революцията. Напротив, от тази страна то получаваше само отпор и дори озлобление. Тъй като в опитите да се създаде армия грабителите виждаха опасност за себе си. Те искаха именно такава република, която изцяло да зависи от едната „популярност“ в средата на грабителите. В революцията те виждаха само право да крадат, монопол за господарстване на арестанти, току-що измъкнали се от затвора, за банди от крадци и грабители, с една реч за най-отявлената паплач.
Правителството на народните упълномощени можеше колкото си иска да моли за помощ. От този лагер то не получаваше никакъв отклик. Напротив, оттам се разнесе само ругатня: „предатели!“, тогава и господа народните упълномощени започнаха да разбират какво е истинското умствено ниво на този слой, върху който се градеше тяхната популярност.
И ето, именно по онова време в нашето отечество пак се намериха многобройни млади немци, изразили готовност, както те мислеха, в интересите на „тишината и реда“ отново да облекат войнишките шинели и да вземат пушки на раменете си за борба против рушителите на страната. Тези млади хора отново започнаха да създават отряди от доброволци. В душата си дълбоко ненавиждайки революцията, те заедно с това на практика се обявиха в нейна защита и така в действителност я укрепиха.
Тази младеж действаше, разбира се, с най-добри намерения. Истинските организатори на революцията, които я дърпаха за връвчица, евреите, оцениха тогавашната ситуация трезво и от своя гледна точка правилно. Немският народ още не беше съзрял тогава за това да бъде хвърлен в кървавата локва на болшевизма, както това можа да стане в Русия. Това се обясняваше с факта, че расовото състояние на немския народ все пак беше по-благополучно и единството между немската интелигенция и немското население на физическия труд още не беше достатъчно разрушено. Население то на Русия тънеше в неграмотност, което разбира се, не можеше да се каже за Германия, нито за другите западноевропейски народи. В Русия самата интелигенция в по-голямата си част спада към не руските националности и във всеки случай към не славянските раси. С тънкия слой от интелигенцията в Русия беше лесно да се справят, тъй като между тях и широките народни маси почти съвсем нямаше посредстващи звена, а и умственото и морално равнище на широките народни маси в Русия беше страшно ниско.
В Русия стигаше малко. Трябваше само да се насъска необразованата, не умееща нито да чете, нито да пише, маса срещу горния слой на интелигенцията, и без това почти несвързан с народа. Това стигаше, за да реши цялата съдба на страната и за да може да се смята революцията за успяла. Цялата неграмотна маса на руския народ попадна в пълно робство при еврейските диктатори, на които, разбира се, им стигна да облекат своята диктатура в тогата на „диктатурата на народа“.
Само прилагането на най-драконовски мерки при всеки опит за дезертьорство послужи за достатъчно плашещ пример не само за отделни лица, но и цялата войнишка маса.