Само така можеше да разчитат да измамят старите генерали и старите администратори. Като се показа много деликатна и невинна, революцията можеше да разчита да сломи съпротивата на тези кръгове и по такъв начин да обезоръжи най-страшните си противници.
Практиката показа, че тази измама напълно сполучи.
Но революцията, както знаем, я извършиха не елементите на „тишината и реда“, а онези елементи, чийто идеал е метежът, грабежът, плячкосването. Новата умерена тактика на революцията не можеше да е по сърце на тези елементи. Те не можеха да разберат, че такъв тактически ход е необходим, а да им се обяснява това гласно, също беше затруднително.
Постепенно увеличавайки се числено, германската социалдемокрация все повече преставаше да бъде грубо революционна партия. Това не значи, че тази партия си беше поставила сега други цели или че вождовете й бяха престанали да искат революция, а целият корпус на партията беше абсолютно неприспособен да извърши революция: с 10 милионна партия революция вече изобщо не може да се извърши. Такова масово движение не представя вече полюса на активността; това са вече широките маси от средата, т.е. инертността.
Евреите своевременно разбраха това обстоятелство и именно затова направиха разцеплението в германската социалдемокрация вече по време на войната. Като се убедиха, че социалдемокрацията поради инертността на маста на нейните членове непроизволно е застанала сякаш на страната на болшинството от народа, т.е. в действителност е станала оловен топуз за делото на националната защита, евреите решиха да изземат от социалдемокрацията най-радикално-активистките елементи и да създадат от тях особено ударни настъпателни колони. Независимата партия и съюзът „Спартак“ станаха щурмови батальони на революционния марксизъм. На тях беше възложена задачата да поставят всички пред свършен факт, а подготвената за това от десетгодишна работа с.-д. Маса неизбежно вече трябваше да застане „върху почвата на тези факти“. Марксизмът оценяваше съвсем правилно страхливата буржоазия: той просто я третираше еп сапаШе. С нея изобщо не се съобразяваха. Марксистите прекрасно познаваха кучешката покорност на това отживяло поколение и не се съмняваха, че тя не е способна да окаже никаква сериозна съпротива.
Но ето че революцията е извършена и основата на стария режим е унищожена. Войските от фронта потекоха назад към страната. Сега главатарите на революцията смятат за абсолютно необходимо малко да забавят по-нататъшния й ход. Сега всички най-важни позиции са заети от старата с.-д. партия, а щурмовите батальони на независимата с.-д. партия и спартаковците са отстранени.
Без вътрешна борба тук не можеше да се мине.
От една страна тези активистки батальони на революцията, разбира се, не можеха да бъдат доволни и се чувстваха излъгани, от друга страна и за самите импресарии беше само от полза активистките батальони да продължават да вдигат шум и скандали. Тъй като щом завърши превратът, веднага се оказва, че в лагера на революцията има всъщност две партии: партията на „тишината и реда“ и групата на кървавия терор. Не е ли ясно, че нашата буржоазия на часа побърза да премине в лагера на „тишината и реда“. Сега за жалките буржоазни политици пак се създаде отдавна желаният момент да вървят в крак с представителите на официалната власт, да притискат до гърдите си новите си господари, които те, наистина, ненавиждаха дълбоко в душата си, но още повече се страхуваха от тях. На буржоазните политици беше оказана висока чест; сега можеха да седнат на една маса с три пъти по-омразните им марксистки главатари и заедно с тях да обмислят план за съвместна борба против болшевиките.
Така вече през декември 1918 п, а още повече през януари 1919 г. в Германия се създаде следната картина. Малцинството от най-лошите елементи в страната извърши революцията, под чието знаме веднага застанаха всички марксистки партии. Революцията външно тръгна по умерен път, което веднага предизвика фанатична омраза към нея от страна на екстремистите. Последните веднага хващат ръчните гранати и картечниците, започват да превземат държавните здания, с една дума започват сериозно да застрашават умерената революция. Уплашена от крайните леви, официалната социалдемокрация сключва примирие с привържениците на стария строй, за да се борят заедно срещу екстремистите. В резултат на това противниците на републиката спират борбата си срещу нея и помагат за усмиряването на ония, които, наистина по съвсем други мотиви, също са противници на тази революция. В резултат на това, в края на краищата, опасността от борбата на привържениците на стария строй срещу републиката е абсолютно елиминирана.