Това обстоятелство има толкова важно значение, че трябва да се подчертае колкото се може по-дебело. Само онзи, който вземе предвид това обстоятелство, ще може да разбере как стана така, че на Германия й натрапиха революция, въпреки че девет десети от народа не участваха в нея, седем десети от народа се изказаха против нея, шест десети я мразеха и в края на краищата само една десета активно участва в нея.
Именно така постепенно изчерпаха силите си на барикадите спартаковци от една страна и националистическите фанатици и идеалисти от друга. Двата крайни полюса по такъв начин се унищожиха един друг, в резултат на което, както винаги, победи средата. Буржоазията и марксистите се обединиха върху почвата на „създадените факти“, и младата република започна да се „консолидира“. Това обаче не попречи на буржоазните партии на първо време, особено пред изборите, да продължат да се задяват с идеята за монархията. Извиквайки великите сенки от миналото, буржоазията все още се надяваше да окаже достатъчно влияние върху умовете на младите хора, които вървяха след нейните знамена.
Разбира се, това беше много нечестно. Вътрешно буржоазията отдавна беше скъсала с монархията, но моралният разврат, възцарил си с идването на републиката, до голяма степен и лагера на буржоазните партии. Посредствения буржоазен политик сега се чувстваше много по-добре в обстановката на кал и продажност, създадена от републиката, отколкото се беше чувствал преди в суровата обстановка на предишната държава, изискваща още известна чистота на нравите.
Както вече казахме, след разгрома на старата армия революцията беше принудена да се погрижи за създаването на нови въоръжени сили, способни да подкрепят новата държавна власт. Поради цялата създала се обстановка революцията мажеше да вербува нови въоръжени сили само от лагера, придържащ се към противоположен на нея мироглед. Само в тези редове можеше постепенно да се завербува армия, чийто размер беше предварително много ограничен от мирния договор. С времето именно тази армия трябваше да стане инструмент на новата държава.
И така, ако се опитаме да се отстраним от всички действителни грешки на старата държава, разбира се, до голяма степен съдействали за революционното движение, и ако се опитаме да си зададем въпроса как все пак при описаната обстановка революцията можа да успее, то ще трябва да си отговорим така. Революцията успя:
1/ в резултат на вкостеняването на нашите понятия да дълг и дисциплина.
2/ в резултат на страхливата пасивност на нашите тъй наречени държавни партии.
Към това трябва да добавим и следното:
Основната причина за вкостеняването на нашите понятия за дълг и дисциплина в крайна сметка беше нашето абсолютно анационално и само формално държавно възпитание. Поради това и в тази област у нас престанаха да разбират действителната роля на средството и целта. Понятието за дълг, изпълняването на своите задължения, дисциплината — всичко това съвсем не е самоцел, абсолютно така, както не е самоцел и държавата. Не, всички тези понятия трябва да бъдат само средство към целта. Самата цел се състои в това да се осигури на обществото, състоящо се от физически и морално еднородни живи същества, възможност за достойно съществуване на тази земя. Когато загива цял народ, когато е изправен пред най-тежки изпитания главно поради действията на отделни негодници, тогава би било чисто безумие да се ръководим от съображенията за формална дисциплина относно тези негодници, дори те да са на власт. Не, при такова положение на нещата действителното изпълнение на дълга изисква да се наруши формалната дисциплина, но да спасим своя народ от гибел. Съгласно разпространените съвременни буржоазни понятия, ако на войника му наредят отгоре да не стреля по бунтовниците, то дисциплината изисква от него действително да не стреля. Такава бездушна формална дисциплина изглежда на някои по-ценна от живота на собствения народ. Съгласно нашите националсоциалистически понятия, работата съвсем не е такава. В такива моменти войникът трябва да спазва не формалната дисциплина спрямо своя слаб началник, а истинската дисциплина спрямо своя народ. В такива моменти всеки от нас трябва да помни за цялата си лична отговорност пред нацията като цяло.