Ноемврийската революция можа да успее, само защото тази действително жива представа за истинската дисциплина по онова време бе съвсем изчезнала у нашия народ — по-точно сред неговите управляващи кръгове. Това жива чувство бе отстъпило място на доктринерски и чисто формални понятия за дисциплина, което при дадената обстановка беше само от полза за революцията.
За да поясним втората от гореприведените точки, трябва да кажем следното.
Действителната причина за страхливостта на тъй наречените „държавни партии“ в последна сметка се корени в това, че по време на войната ние загубихме най-активните, най-доброкачествените елементи от нашия народ. По-нататък, голяма роля изигра тук и обстоятелството, че всички наши буржоазни партии застанаха изключително на почвата на борбата само чрез тъй нареченото духовно оръжие, а прилагането на физическа сила предоставиха само на държавата. Разбира се, такъв възглед говори само за слабостта и дори направо за израждането на буржоазните партии. Този възглед беше абсолютно безсмислен поне заради това, че политическите противници на буржоазните партии отдавна се бяха отказали от подобно гледище и заявяваха абсолютно открито, че са готови да се борят за постигането на своите цели също и чрез прилагане на физическа сила. Идейният свят на буржоазната демокрация неизбежно трябваше да породи марксизма. Но в същия момент, когато марксизмът се роди на бял свят, призивът към борба само с духовно оръжие стана вече пълна безсмислица. За тази нелепица трябваше по-късно да платим ужасяваща цена. Тъй като е известно, че самият марксизъм винаги и неизменно е доказвал, че въпросът за избора на средство за борба е въпрос само на целесъобразност. И самият марксизъм се смяташе в правото си да избира всяко средство за борба, стига то да обещава успех.
Доколко сме прави да оценяваме намеренията на марксистите, доказват събитията от 7–11 ноември 1918 г. През тези дни марксистите дори и не помислиха в каквато и да било степен да си връзват ръцете с принципите на парламентаризма и демокрацията. Без ни най-малко да се колебаят, те пуснаха в ход въоръжени банди от престъпници, които нанесоха смъртоносен удар на тези „велики“ принципи. Е, а буржоазните организации от кречетала, от само себе си се разбира, се оказаха в този момент абсолютно невъоръжени.
Известно време след революцията буржоазните партии отново изплуваха на бял свят, макар и под нови названия. Когато храбрите вождове на набързо пребоядисалите се буржоазни партии решиха как да напуснат своите убежища и да излязат от тъмните мазета, където се криеха в дните на революцията, то се оказа, че тези печални вождове, както му е редът, нищо не са забравили и на нищо не са се научили. Техните политически програми, както преди, изцяло бяха обърнати към миналото, доколкото вътрешно те не бяха се примирили с новия режим. Политическите им цели се състояха в това, непременно да вземат според силите си участие в новите държавни учреждения, създадени от революцията. А единственото им оръжие, както преди, си оставаше дърдоренето.
И след революцията буржоазните партии неведнъж по най-жалък начин капитулираха пред улицата.
Когато на дневен ред беше поставен въпросът за така наречените закони за защита на републиката, отначало нямаше болшинство за този закон. Но когато по улиците на Берлин се появи двухилядната демонстрация на марксистите, държавните деятели от буржоазията така се изплашиха, че против собственото им убеждение гласуваха за закон. Тези господа чисто и просто се страхуваха, някой път при излизане от райхстага демонстриращата тълпа да не им счупи ръцете и краката. След като гласуваха за закона, това за жалост не се случи. Новата държава можеше свободно да върви по каквито си иска пътища, сякаш изобщо нямаше никаква национална опозиция.
Единствените организации, които още се решаваха по това време така или иначе да оказват съпротива на марксистите и на вървящите след тях маси, бяха доброволческите корпуси, съюзите за самоотбрана, гражданската милиция и най-сетне традиционните военни съюзи. Но и тези организации не можаха да окажат що-годе сериозно влияние върху хода на нещата. И ето защо.
Така наречените национални партии не смогнаха да окажат никакво влияние върху хода на нещата, тъй като не им стигна реална сила, която би могла да бъде изведена на улицата. А тъй наречените военни съюзи не можаха да окажат никакво реално влияние върху хода на нещата, тъй като нямаха ясна политическа идея, нямаха никаква що-годе определена политическа цел.