Ако нещо даде на времето сила на марксизма, това беше именно отличното съчетание на политическа воля с активистка бруталност. А ако нещо лишаваше от всякакво влияние немските национали партии, това беше именно пълната липса на каквото и да било съчетание между бруталната сила и политическата целеустременост.
Каквито и да бяха желанията на немските „национални“ партии, те все едно нямаха ни най-малка реална сила, която би могла да бъде изведена на улицата.
С военните съюзи беше тъкмо обратното. Те бяха стопани на улицата и всъщност стопани на държавата. Но им липсваше политическа идея, яснота на политическите цели. Ето защо те абсолютно не бяха в състояние да използват силата си в интересите на националното възраждане на Германия, а хитрите евреи и в двата случая потриваха ръце и правеха всичко възможно, за да увековечат именно това положение на нещата, като ласкаеха и двете страна и им нашепваха медени приказка, че именно това положение е идеалното.
Чрез своя печат евреите забележително умело пропагандираха идеята за „политичността“ на военните съюзи. И също толкова умело ги биваше да пропагандират идеята, че политическите партии, значи, трябва да използват само „чисто духовно“ оръжие. А милиони наши немски балами безсмислено повтаряха цялата тази мъдрост на евреите, дори без да подозират, че по този начин се обезоръжават и изцяло падат в лапите на евреите.
За всичко това, разбира се, си имаше причина. Щом липсва голяма организираща идея, това винаги и неизбежно води след себе си и липсата на голяма физическа сила, способна да се бори за тази идея. Само онези, които абсолютно фанатично са убедени в своята правота и в това, че тяхната идея трябва да победи на всяка цена и да преобърне целия свят — само те ще имат достатъчно решителност в борбата за своята цел да прибягнат и до силата на оръжието.
Движение, което не си поставя такива високи цели и такива велики идеали, никога поради тази причина няма да прибегне към силата на оръжието.
Тайната на успехите на френската революция в това се и състоеше, че тя имаше такава нова велика идея. Тъкмо на това обстоятелство дължи своята победа и руската революция. И същото, най-сетне, трябва да кажем за италианския фашизъм: ако той успя с такъв огромен успех и с полза за делото да реорганизира живота на целия народ, то това стана само защото той имаше своя велика идея.
Буржоазните партии са абсолютно неспособни на това.
Но и за военните съюзи от описваната епоха трябва да кажем същото; доколкото те изобщо не си поставяха каквито и да било политически цели, техният идеал, както и идеалът на буржоазните партии се състоеше в простата реставрация на миналото. Във всички тези военни съюзи скоро пак се укрепи духът на старите шаблонни съюзи отпреди войната. И поради това най-острото оръжие в тогавашното национално движение на Германия бързо се притъпи. Военните съюзи просто попаднаха под робството на новата република. Субективните желания на тези военни съюзи бяха най-почтени, но това ни най-малко не променя работата. Реално тяхната роля беше повече от печална.
След това марксистите постепенно получиха нова база в лицето на консолидиращия се райхсвер. Държавната власт можа сега да се опре на райхсвера. Неизбежната логика доведе до това, че военните съюзи станаха ненужни. А тъй като марксистите през цялото време виждаха в тях известна опасност, то сега те пристъпиха към разпускането им. Най-ненадеждните водачи на военните съюзи, на които марксистите не се доверяваха особено, започнаха да ги дават под съд и да ги прибират в затвора. Водачите на военните съюзи си бяха подготвили тази участ със собствените си ръце.
Когато беше основана германската националсоциалистическа работническа партия, в Германия за пръв път се появи движение, което, за разлика от буржоазните партии, не си поставяше за цел механичната реставрация на миналото, а издигна нов идеал за органична народна държава в противовес на съвременния държавен механизъм.
Още от първия миг на своето възникване нашето младо движение застъпваше гледището, че за своите идеи, то, разбира се, трябва да се бори с духовни средства, но в същото време, ако е необходимо, трябва да защитава идеята с гърдите си и да приложи физическа сила. От самото начало ние бяхме дълбоко убедени, че нашето ново учение има гигантско световно значение, и именно затова ние от първия момент смятаме, че в негова защита може и трябва да принесем най-тежки жертви.
По-горе вече говорих за това защо всяко движение, което иска да завоюва сърцето на своя народ, трябва да съумее само, със собствени сили да се защитава срещу всякакви терористични опити на противника. Целият опит на историята показва, че терористичните средства, предлагани от представителите на определен мироглед, никога не могат да бъдат сломени само от една формална държавна власт, че тук е необходимо да се противопостави на терора преди всичко свой собствен смел и решителен мироглед. Бездушните чиновници от всички времена не могат да разберат тази проста работа. Но фактът си е факт. Държавната власт може да осигури истински ред само тогава, когато идейното съдържание на държавата е в същото време цял мироглед, господстващ над умовете. Тогава само отделни престъпни натури ще се решават на покушение срещу основите на държавата. Тогава терорът против държавата няма да е оръдие за борба на широките маси, намиращи се под обаянието на друг, също така цялостен, но противоположен мироглед. Понякога държавата може дори в продължение на цели столетия да прилага най-насилствени мерки за борба против терора и все пак нищо няма да направи срещу него и, в края на краищата, ще претърпи поражение.