Погледнете борбата на нашата немска държава с идеите на марксизма. Натискът на марксизма срещу държавата става все по-силен и по-силен. В продължение на 70 години държавата се е борила срещу марксизма, но не е могла да попречи на победата на този мироглед, въпреки че е осъждала марксистите на хиляди години затвор и изобщо и прилагала най-кървави средства на борба. В края на краищата, немската държава напълно капитулира пред марксистите (средният буржоазен ръководител на нашата държава, разбира се, ще отрича това, но няма да разубеди никого).
Разбира се, такава държава, която на 9 ноември 1918 г. се влачеше по корем пред марксистите и се предаде на тяхната милост, не може утре внезапно да се възроди и да обуздае марксистите. Напротив, буржоазните глупаци, седнали по министерските столове сега все по-често и по-често започват да дърдорят, че не може да се управлява „срещу работниците“, като понятието „работници“ на практика съвпада у тях с понятието „марксисти“. Тези господа не разбират дори това, че отъждествявайки работниците с марксистите, извършват подла фалшификация на истината. Изтъквайки тази „нова“ аргументация, буржоазните деятели се опитват само да скрият своето крушение и своята собствена капитулация пред идеите и организацията на марксистите.
Изправено пред факта на окончателното подчиняване на съвременната държава на марксисткото иго, Националсоциалистическото движение още повече се чувства длъжно да се бори за своите идеи не само с голи духовни средства, а да съумее да се защити и с физическата сила против упоения от победата Интернационал.
Вече описах по-горе как потребностите на борбата на нашето младо движение постепенно доведоха до необходимостта да организираме собствената охрана на събранията, как след това трябваше да създадем специални отряди за охрана и как пред нас се изправи въпросът за организационните форми на по-нататъшното изграждане на такива отряди.
Външно нашите отряди отчасти напомняха така наречените военни съюзи, но в действителност те нямаха нищо общо с тях.
Вече споменах, че немските военни организации нямаха никаква собствена що-годе определена идея. Това бяха действително само съюзи за самоотбрана, организирани на повече или по-малко целесъобразни начала, и те бяха всъщност само известен нелегален придатък към легалните военни сили на държавата. Ако те имаха доброволен характер, то не беше в смисъл, че са свободни дружини, борещи се за своята собствена освободителна идея и имащи свои собствени политически възгледи, но просто само в смисъл, че от формална страна те възникнаха сякаш наистина доброволно. Отделните главатари на тези съюзи, а понякога и целите съюзи бяха настроени повече или по-малко опозиционно към републиката, но това не променяше нещата. Малко е още да стигнеш до убеждението, че даден ред на нещата и дадени държавни учреждения не са достатъчно добри. Трябва сам да знаеш какви нови порядки и какви нови учреждения искаш да създадеш ти самият в противовес на старите. И трябва след това да се проникнеш от действителна решимост да се бориш за този нов идеал. Само тогава може да се каже, че дадена организация притежава своя собствена по-възвишена идея.
Тъкмо с това нашите националсоциалистически отряди за отбрана се отличаваха от всички останали военни организации, че те в ни най-малка степан не позволяваха да бъдат ръководени от учрежденията, създадени от революцията, а напротив, изцяло се отдаваха на разположение на новата велика идея за борба за нова Германия.
Нашите отряди, наистина, си поставяха в началото за задача само охраната на реда на нашите събрания. Техните задачи отначало бяха много ограничени: отрядите имаха за цел само да осигуряват ред на нашите събрания и да не дават на противниците възможност да ги провалят. Нашите отряди от самото начало бяха възпитани в дух на сляпа дисциплина и строго настъпателна тактика. Много глупаци дори от „патриотичните“ кръгове на населението си чешеха езиците по повод на това, че нашите отряди, значи, са били слепи поклонници на гумената палка. Тези тъпаци и хабер си нямаха, че към гумените палки ние прибягвахме, само защото не искахме с чужди гумени палки да бият нашите хора. Пък и освен това нима не знаем от историята, че не веднъж най-големи деятели на човечеството са падали жертви от ръцете на нищожни убийци. Нашата задача се състоеше съвсем не в това да направим насилието самоцел; нашата задача беше да опазим великите вестители на нашите идеали от насилието на другите. И нашето движение веднага разбра, че то не може и не трябва да разчита на охрана от страна на държавата, щом държавата не е в състояние да охранява интересите на нацията. Нашето движение разбра, че напротив, ние трябва да се заемем с делото за защита на нацията и с делото на борба против всички ония, които заплашват да унищожат и народа, и държавата.