Ние създавахме своите щурмови отряди така, че те да нямат нищо общо с буржоазните военни организации, но също така да нямат нищо общо и с нелегалните организации.
Борейки се по най-рязък начин против това, щурмовите отряди на германската националсоциалистическа работническа партия да приличат на така наречените военни съюзи, аз изхождах от следните съображения.
Вече по същество ми беше ясно, че да се даде военно образование на целия народ чрез частни военни съюзи е абсолютно невъзможно, тъй като за това се изискват грандиозни държавни средства. Който мисли другояче, в най-голяма степен надценява своите собствени сили. На базата на така наречената „доброволна дисциплина“ може да се изградят само сравнително малки организации. Абсолютно изключено е тук да се надвишат определените размери на една военна организация. Тъй като би липсвало нещо много важно: за да заповядваш, трябва да имаш право да наказваш; необходимо е специално законодателство за наказанията, необходима е принудителна сила. През есента на 1918 г. или по-точно през пролетта на 1919 г., разбира се, можеше да се създават така наречените „доброволчески корпуси“. И то първо, защото повечето от тези корпуси се вербуваха и второ, защото хората, които влизаха в тези корпуси, тогава на практика още се подчиняваха на военната дисциплина, макар и само за ограничен срок.
За нищо подобно не може да претендира една „доброволческа военна организация“ от днешно време. Колкото повече се разраства такъв съюз количествено, толкова по-слаба става неговата дисциплина, и толкова по-малки изисквания се налага да се предявяват към отделните участници в съюза. Така постепенно излиза, че военните организации от съвременността придобиват стария добре известен ни характер на политическите воински съюзи и обединенията на ветераните от войната.
Доброволната военна подготовка, ако зад нея не стои безусловната сила на принуждението, е възможна само за ограничено количество хора. Готовност доброволно да се подчиняват на дисциплината винаги проявяват много малко хора и само в редовната армия дисциплината е нещо, което се разбира от само себе си.
Пък най-сетне провеждането на действително всеобща военна подготовка чрез частни военни съюзи е невъзможно още и защото такива съюзи обикновено разполагат със смешно малко парични средства. А нали делото на всеобщата военна подготовка е сега най-важно. Да не забравяме, че от края на войната са изтекли вече осем години и че за това време не сме дали на нито една възрастова група младежи необходимата военна подготовка. Военните съюзи не могат да си поставят за задача само да обхванат онези набори, които вече са минали през военна подготовка, тъй като тогава би могло веднага математически да се изчисли, кога през тази корпорация ще минат последните от обучаващите се на военно дело млади хора. Даже най-младият войник от епохата на 1918 г. след 20 години ще бъде небоеспособен. А нали ние бързо се приближаваме именно към този срок. И ето как излиза, че всички така наречени военни съюзи все повече придобиват характера на старите обединения на бившите воини. Но това не може да бъде задача на учрежденията, които гледат на себе си не като на организация на бивши воини, а като на съвременна военна организация, което се вижда вече от тяхното название. Нали съвременните военни организации си поставят за задача не просто да запазят старите връзки и традиции на бившите войници, а виждат своята мисия в създаването на действително сериозна военна сила и в пропагандата на военната идея.
За да се изпадни такава задача, трябва да има реална възможност действително да бъде обхваната цялата младеж, която досега не е минала през военно обучение. Ако младежта се обучава само в продължение на един или два часа на седмица, така войник не може да се създаде. При онези повишени изисквания, които военната служба сега предявява на всеки отделен войник, двегодишният срок на службата едва-едва стига, за да се направи от един необучен млад човек обучен войник. Та нали всички ние по фронтовете сами можахме да се убедим до какви ужасни последици довеждаше обстоятелството, че част от нашата младеж идваше на фронтовете без достатъчна военна подготовка. Та нали дори онези отряди от доброволци, които с желязна енергия бяха обучавани в продължение на 15–20 седмици, независимо от това на фронта представляваха само пушечно месо. Налагаше се те да бъдат разпределяни по други военни части и само в редовете на опитните стари войници тези, обучавани за 4–6 месеца новобранци можеха да принесат някаква полза. Само под ръководството на „старците“ тези доброволци постепенно се запознаваха с военното дело и ставаха полезни.