Изглежда ни абсолютно безполезна работа да се опитваме да даваме военна подготовка на младежта, след като можем да употребим за това само по 1–2 часа седмично, след като за това няма достатъчно парични средства и няма определена принудителна компетентност. Да се освежат познанията на старите войници по този начин може би е възможно, но да се превърнат младите необучени хора във войници по този път е невъзможно.
Пък и какво полза от такава работа! Един или друг военен съюз може би ще успее на така наречените доброволчески начала с огромен труд криво-ляво да обучи на нещо хиляди души, ако последните проявят действително много добра воля. Какво полза от това, ако в същото време съвременната държава със своите пацифистко-демократични форми за „възпитание“ на милиони младежи лишава тези милиони от всички здрави инстинкти, прогонва от тях всички проблясъци на национално-патриотична мислене и посредством тази отрова на разложението превръща нашата младеж в търпеливо стадо от овни.
Та в сравнение с това всички напъни на така наречените военни съюзи са просто смешни.
Но е много по-важно следното съображение, което винаги сме привеждали срещу неправилната идея за организация на военната подготовка на доброволчески начала.
Да допуснем, че въпреки всички изброени трудности на военните съюзи им се отдаде след година да дадат определена военна подготовка на известно количество млади немци. Да допуснем дори, че на съюзите се е удало да дадат на тази младеж и необходимата физическа закалка, да я обучат да си служи с оръжието и дори да й внушат съответните патриотични идеи. Но каква полза, ако всичко това става в рамките на държава, която по самия си характер абсолютно не се стреми към създаване на сериозна военна сила и дори ненавижда военната организация? Цялата извършена работа все едно ще отиде по дяволите, тъй като ръководителите на държавата, се стремят към чисто противоположни цели.
Тези резултати все още ще бъдат нищожни, щом като самите правителства не са показали на практика, че искат да създадат за нацията сериозна военна сила. А нали нашите правителства досега са показали само противоположното. Към военната сила те апелират само в този случай, когато това им е необходимо за подкрепа на своята собствена вредна за народа власт.
Днес работата е уви, точно такава. Нима не е смешно наистина с пот на челото да се работи над това да бъде дадена военна подготовка на някакви си десет хиляди души, когато държавата само преди няколко години позорно е предала осем и половина милиона прекрасно обучени войници, когато държавата не само не е поискала сериозно да се опре на тези войници, а като благодарност за принесените от тях жертви е стоварила върху главите им всеобщ позор. Каква полза да се обучават нови войници за онзи държавен режим, който облял с кал храбрите и славни войници от миналото, отне им кокардите, стъпка в калта знамената им и изобщо направи всичко възможно, за да представи в най-позорна светлина онези геройски подвизи, извършени от самата армия. Ще се реши ли наистина някой да твърди, че съвременният държавен режим е направил поне една крачка, за да възстанови честта на старата армия, да призове към ред онези, които я разлагаха и оскърбяваха? Нищо подобно. Напротив, именно онези, които разлагаха и оскърбяваха старата армия, сега се намират на най-високи постове, стоят на кормилото на управлението. Та нали отдавна е казано, че „правото съпътства силата“. Е, а силата в нашата република сега се намира, както е известно, в ръцете на онези господа, които на времето започнаха революцията. Тази революция, както вече не веднъж казахме, на практика беше най-подла измяна на отечеството, беше най-гнусната машинация на мошеници, каквато познава немската история. Как след това може да има надежди, че такава власт ще си постави задачата действително да създаде нова млада немска армия? Всички разумни доводи говорят тъкмо обратното.
Но няма защо да ходим далеч. Да обърнем внимание на това каква позиция заеха след революцията от 1918 г. нашите правителства спрямо тогавашните големи организации за самоотбрана. Към тях се отнасяха с известно благоволение, докато тези организации можеха да потрябват за лична зашита на най-страхливите главатари на самата революция. Но щом като поради всеобщото разложение на народа тази опасност изглеждаше отстранена и организациите за самоотбрана можеха да потрябват само като оръдие за укрепване на националните идеи, те веднага бяха признати за ненужни, и беше направено всичко, за да се разоръжат тези организации, а по възможност и просто да бъдат разгонени.