Четенето на ежедневна социалдемократическа преса ми позволи повече от запознаването с теоретичната й литература да разбера хода на идеите на социалдемокрацията и на вътрешната й същност.
Всъщност каква голяма разлика има между тази преса и чисто теоретичната литература на социалдемокрацията, където срещаш море от фрази за свободата, красотата и „достойнството“, където нямат край думите за хуманност и морал, — и всичко това от погледа на пророците с грубия език на ежедневната социалдемократическа преса, която работи с помощта на долна клевета и най-виртуозни чудовищни лъжи. Теоретичната преса е насочена към глупавите лицемери от редовете на средната и висша „интелигенция“, а ежедневникът — към масата.
За мен лично задълбочаването в тази литература и преса ми помогна да разбера още по-ясно привързаността ми към народа.
Онова, което по-рано водеше към непреодолима пропаст, сега се превърна в повод за още по-голяма любов.
При наличие на това чудовищно промиване на мозъците само един глупак може да осъжда тези, които падат в жертва на тази измама. Колкото повече придобивах в близките години идейна самостоятелност, толкова повече растеше в мен разбирането за вътрешните причини на успеха на социалдемокрацията. Сега разбрах какво значение имаше за социалдемокрацията пошлото изискване към работниците да издават само червени вестници, да посещават само червени сбирки, да четат само червени книги. Напълно ясно виждах с очите си до какви крайни резултати водеше това нетърпимо учение.
Психиката на широките маси е напълно невъзприемчива към слабостта й половинчатото. Душевното възприятие на жената е по-малко достъпно за аргументите на абстрактния разум, отколкото на неподдаващия се на определение инстинктивен стремеж към допълващата я сила. Жената с по-голямо желание ще се подчини на силния, отколкото сама да подчини на себе си слабия. Така и масите повече обичат тираните, отколкото тези, които им се покоряват. Те се чувстват по-удовлетворени от учение, което не търпи други теории, камо ли възприемане на либерални идеи. По-голямата част от масите не знае какво да прави със свободата и дори се чувства изоставена. На безсрамното им духовно малтретиране от социалдемокрацията масите реагират така вяло, както и на възмутителната злоупотреба с човешките им права и свободи. Те нямат ни най-малка представа за безумната същност на всяко учение, те виждат само безпощадната сила и животинския й израз и в последна сметка заемат пасивна позиция.
Ако на социалдемокрацията бъде противопоставено по-правдоподобно учение, но прокарвано с такава сила и животинска грубост, то учението ще победи макар и след тежка борба. Не изминаха и две години, откакто ми стана напълно ясно учението на социалдемокрацията, а също така и прийомите, с които тя го прилага. Вникнах в този безсрамен идеологически терор, който тази партия прилагаше срещу буржоазията, неспособна да й се противопостави нито физически, нито морално. По даден знак започваше истинска канонада от лъжи и клевети срещу противника, който в дадения момент изглеждаше на социалдемокрацията по-опасен и това продължаваше, докато на нападната страна не й издържат нервите и тя не жертва някое лице, което беше най-омразно на социалдемокрацията. Глупаци! Така или иначе не постигат нищо. Играта започва отново и продължава дотогава, докато страхът пред тези озверели кучета не парализира всякаква воля.
От собствен опит социалдемокрацията добре знае цената на силата и затова с най-голяма ярост се опълчва точно срещу тези, в които в една или друга степен подозира това рядко качество, и обратно — с охота хвали слабите натури, които открива в редиците на противника си. Понякога това го прави предпазливо, друг път публично и по-смело — в зависимост от предполагаемите духовни качества на даденото лице.
Социалдемокрацията предпочита да има срещу себе си безволев и безсилен гений, отколкото силна, макар и скромна в идейните си изяви натура. Най-много разбира се й харесват слабохарактерните и слабоумните противници.