2. За да не се превръщат нашите щурмови отряди в тайни организации, ние веднага въведохме определена униформа, по която всеки можеше да познае члена на нашия отряд. А после и самите размери на отрядите трябваше да покажат на всеки срещнат, че съвсем не става дума за тайни организации. Нашите щурмови отряди не трябваше да се крият в нелегалност, а трябваше да маршируват под открито небе. Само това трябваше веднага да сложи край на всякакви легенди за „тайни организации“. Членовете на нашите щурмови отряди възпитавахме преди всичко в пълна идейна преданост към великите идеи на движението. Поставяхме си за задача да разширим хоризонта на всеки щурмовак дотолкова, че всеки от тях да разбира онази велика мисия, която лежи върху него. На всеки редови щурмовак помагахме да осъзнае, че нашата задача е създаването на нова националсоциалистическа държава. След като разбереше това, нашият щурмовак, разбира се, вече не можеше да вижда задачата си в премахването на един или друг дребен или дори по-голям мошеник. И по такъв начин отпадаше опасността, че нашите щурмоваци ще започне да ги съблазнява дребната конспирация и че ще търсят удовлетворение на своя активизъм в отделни покушения. Само така можехме да разпръснем атмосферата на дребнаво отмъщение и дребнави заговори, присъщи на съвременната република. Само благодарение на това издигнахме нашата борба на по-високото равнище на борба на два мирогледа. Всеки наш редови щурмовак трябваше да разбере, че нашата борба е изтребителна борба на цял нов мироглед против мирогледа на марксизма и всичко онова, което той поражда.
3. От това произтича, че и организационните форми на щурмовото движение и начинът на въоръжаване на щурмоваците и дори униформата им не можеше и не трябваше да напомня старата армия. Всичко това трябваше да бъде изградено върху съвсем друг принцип, според задачите, които стояха пред щурмовото движение.
В продължение на 1920 и 1921 г. аз най-усилено проповядвах именно гореизложените възгледи. Постепенно успях напълно да внуша тези възгледи на нашата млада организация. Резултатът беше такъв, че към края на лятото на 1922 г. ние разполагахме вече с изрядно’ количество щурмови отряди /стотни/, а към края на есента на 1922 г. тези отряди бяха вече облечени в своя собствена униформа. Безкрайно важно значение за цялото по-нататъшно развитие на щурмовите отряди имаха три събития.
1. Голямата обединена демонстрация на всички патриотични съюзи, насочена срещу закона за защита на републиката. Тази демонстрация се състоя в края на лятото на 1922 г. на Кралския площад в Мюнхен.
Мюнхенските патриотични съюзи пуснаха прокламация за протест против закона за защита на републиката и в тази прокламация приканваха населението да вземе участие в предстоящата грандиозна манифестация. Пред секциите на нашата партия пуснахме шест щурмови отряда, всеки по сто души. Пред нашите колони вървяха два оркестъра музиканти, а нашите манифестанти носеха 15 партийни знамена. Когато нашите колони наближиха площада, той беше вече наполовина запълнен с народ. Но събралата се там тълпа нямаше в ръцете си нито едно знаме. Появата на нашите колони с оркестрите, със знамената и с неколкостотин щурмоваци предизвика истински взрив от ентусиазъм. На мен лично се падна честта да изляза като един от ораторите пред събралата се на площада шестдесет хилядна тълпа.
Успехът на манифестацията беше огромен. Сега беше доказано на всички, че въпреки заплахите на червените и националните организации на Мюнхен умеят да манифестират на улицата. Когато червените се опитаха да пуснат срещу нашите маршируващи колони известно количество свои въоръжени хора, нашите щурмоваци за няколко минути разгониха тези господа, направиха ги на пух и прах. За пръв път нашето националсоциалистическо движение показа тук своята решимост и за в бъдеще да отстоява правото си върху улицата и веднъж завинаги да лиши от тази привилегия господа предателите.