Когато стигнахме на гарата, за да се качваме на влака, железничарският персонал неочаквано ни заяви, че няма да карат нашия влак. Тогава заповядах да съобщят на редица главатари, че ако железничарите действително не карат влака, веднага ще арестувам всички онези червени главатари, които ми попаднат и ще ги кача по няколко души във всеки вагон, на локомотива и на тендера, а после моите хора сами ще подкарат влака. Заповядах да кажат на господа червените, че такова пътешествие ще бъде, разбира се, доста рисковано, но затова пък ако стане катастрофа и ние трябва да загинем, то и техните главатари ще загинат заедно с нас. Поне ще имаме утешението, че сме отишли на оня свят не сами, а в „почетния“ съпровод на червените апостоли на „братството и равенството“.
Щом това беше съобщено на когото трябва, влакът незабавно дойде и тръгна на минутата. На следващата сутрин най-благополучно пристигнахме в Мюнхен.
По такъв начин в Кобург за пръв път от 1914 г. беше възстановено от нас действителното равенство на гражданите пред закона. Ако нашите високопоставени глупци под път и над път самодоволно заявяват, че съвременната държава най-строго защитава живота на своите граждани, това просто не е истина. В действителност в ония години на практика гражданите трябваше да се защитават от самите представители на съвременната държава.
Кобургските събития имаха най-благоприятни последици. Духът на нашите победоносни щурмови отряди, разбира се, укрепна. Всички се убедиха, че ръководството на отрядите се намира на пълна висота. Но най-важното, населението се заинтересува сега от нас много повече, отколкото до този момент, и мнозина за пръв път започнаха да осъзнават, че Националсоциалистическото движение очевидно е именно онази сила, която в повече или по-малко близък срок ще ликвидира марксистката безумие.
Само в лагера на демокрацията съскаха по повод на това, че не сме позволили спокойно да ни строшат черпите, че сме се решили в една демократична република да отговорим на подлото нападение не с пацифистки песни, а с юмруци и с палки.
Буржоазната преса се държа, разбира се, гнусно и долно както винаги. Само много малко на брой честни вестници приветстваха факта, че поне на едно място на марксистките насилници е бил даден необходимия отпор.
В самия Кобург част от измамените от марксистите работници получи много полезен урок. В сблъсъците с нашите национал-социалистически работници тези червени разбраха, че и нашите работници се борят за определен идеал, тъй като не беше трудно да се сетят, че така могат да се бият само хора, които се борят действително за нещо възвишено и скъпо.
Но най-голяма полза от всички тези събития имаха, разбира се, самите щурмови отряди. Те бързо започнаха да стават по-многобройни. Когато на 23 януари 1923 г. се откри нашият пръв конгрес, то в освещаването на знамето взеха участие вече шест хиляди щурмоваци и първата част от отрядите беше в своята униформа.
Кобургските събития още и още веднъж доказаха, че на нас ни е необходимо не само системно да развиваме корпоративния дух вътре в нашите отряди, но и на всяка цена непременно еднакво да обличаме щурмоваците, за да могат те да се разпознават помежду си още по външен вид. До тази момент бяхме се ограничавали само с превръзка на ръката. Сега въведохме още френча и познатата на всички шапка.