Възползвайки се от опита от Кобург, решихме системно и планомерно да направим същото в редица други градове, където за последните години червените не бяха допуснали нито едно събрание на друго мислещи. Сега в тези градове ние решихме да възстановим свободата на събранията. Избирахме град след град, концентрирахме там нашите националсоциалистически батальони и така карахме да капитулират една след друга баварските крепости на червените. Щурмовите отряди все повече и повече свикваха в ролята си. Все по-малко и по-малко приличаха те на старите безжизнени военни съюзи и все повече и повече придобива характер на истински живи бойни организации, играещи най-голяма роля в делото на борбата за ново бъдеще на германската държава.
Така системно се развиваха нещата до март 1923 г. към това време се разразиха събития, които ме накараха в много отношения да променя тактиката и да преместя движението на нови релси.
З. В началото на 1923 г. французите, както се знае, завзеха Рурския басейн. Това на първо време оказа много сериозно влияние върху хода на развитието на нашето щурмово движение.
Дори и сега не мога и не намирам за целесъобразно от гледище на националните интереси да разкажа открито за всичко, свързано с това. Трябва да се огранича само с фактите, които бяха засегнати в публични обсъждания и които така или иначе станаха обект на гласност.
Завземането на Рурския басейн от французите съвсем не беше неочаквано. Ние имахме тогава сериозно основания да се надяваме, че със страхливата политика на постоянни отстъпления вече ще бъде свършено и че върху военните съюзи при новата обстановка ще легне напълно определена обществена задача. При такива обстоятелства ние смятахме, че и нашите щурмови отряди, наброяващи тогава вече няколко хиляди млади закалени бойци, не трябва да останат настрана от общонационалното обединение на военните сили. През пролетта и лятото на 1923 г щурмовите отряди бяха реорганизирани и превърнати във войнска боева част. Този факт изигра голяма роля в по-нататъшното развитие на събитията от 1923 г., поне дотолкова, доколкото в тях участваше нашето движение.
Хода на събитията през 1923 г. аз осветих на друго място. Тук ще се огранича само в това да забележа: щом като предпоставките, от които изхождахме, пристъпвайки към реорганизирането на тогавашните щурмови отряди, не се оправдаха; щом като преходът към активна съпротива срещу Франция не се извърши, то се налага да кажем, че от чисто партийна гледна точка тази реорганизация беше вредна.
Колкото и да е ужасен на пръв поглед краят на 1923 г, все пак, гледайки назад, трябва да кажем, че нейният финал беше необходим. Поведението на германското правителство направи безпредметен онзи път, по който бяхме решили да преведем нашите щурмови отряди. И сега с един удар беше свършено с онази реорганизация на щурмовото дело, която, както вече казахме, от наша партийна гледна точка беше вреден.
Сега след събитията на 1923 г. беше ясно, че пак трябва да се върнем на стария път и да започнем с това, с което свършихме, преди да преведем щурмовите отряди на нови релси. В това своебразната добра страна на събитията от края на 1923г. Отново организираната през 1925 г. германска националсоциалистическа работническа партия трябва отново да реорганизира своите щурмови отряди в духа на онези именно принципи, които изложих в първата част на настоящата глава. Именно на тези начала да се организира делото и в този дух да се продължава и по-нататък. Германската националсоциалистическа работническа партия трябва по такъв начин да се върне към онези истински здрави възгледи, от които изхождахме от самото начало. Висшата си задача тя трябва да вижда в това: от своите щурмови отряди да направи инструмент за защита и пропаганда на идеите на нашия мироглед.
Партията не трябва да допуска нито щурмовите отряди да се превърнат в така наречени военни съюзи, нито да се превърнат в тайни организации. Партията вижда в щурмовите отряди авангард на великите националсоциалистически идеи. Когато партията съумее да направи така, че нашите щурмови отряди действително да станат такава стохилядна гвардия, партията ще постигне желанието си щурмоваците да станат паладини на най-великата и свята идея на земята.
Глава X
Федерализмът като маскировка
През зимата на 1919 г., а в още по-голяма степен през лятото на 1920 г. нашата млада партия беше принудена да заеме позиции по един въпрос, който получи огромно значение още по времето на войната. В първата част на настоящето съчинение, описвайки методите на пропагандата на противника, които според мен особено биеха на очи, обърнах вниманието на читателя върху това, че англичаните и французите усилено се стараеха да разпалят старите противоречия между севера и юга в Германия. Първите прокламации, които започнаха системно насъскване против Прусия, уж единствен виновник за войната, се появиха още през пролетта на 1915 г. Към края на 1916 г. тази също толкова умела, колкото и долна агитация достигна кулминационната си точка. Това, предназначено за най-низките инстинкти насъскване на южняците срещу северняците, скоро започна да дава своите отровни плодове. Един от най-големите пропуски на ръководещите кръгове на правителството и армията — и особено на баварския щаб — беше този, че в своето заслепение и самонадеяност те изобщо не предприемаха необходимите мерки за противодействие. Срещу тази агитация не беше предприето абсолютно нищо. Напротив, в някои кръгове я приемаха с удоволствие. Някои господа бяха толкова ограничени, че им се струваше, че такава пропаганда не само ще помогне за отслабването на централистките тенденции на германската държава, но може би дори автоматично ще засили идеята за федерализма. За това тежко опущение ние заплатихме също толкова тежко, както това рядко бива в историята. Хората мислеха, че в резултат на тази агитация ще плати единствено Прусия, а на практика плати цяла Германия. Тази агитация ускори нашето крушение. Крах претърпя не само германската държава като такава, но и отделните държави, влизащи в състава на нашата империя.