Тези наши сражения на събранията се повтаряха в продължение на цялата 1919 г., а в началото на 1920 г. още повече се засилиха. Имаше такива събрания — особено си спомням едно такова събрание във Вагнеровата зала на Зонещрасе — в които групата мои приятели, по това време поувеличила се, виждаше голям зор. Тези събрания често свършваха с това, че моите приятели ги биеха, оскърбяваха, тъпчеха с крака и ги изхвърляха полумъртви от събранията.
Започнах тази борба като отделно лице и имах отначало подкрепата само на своите лични фронтови другари. Но след това цялото наше младо движение видя своята, може да се каже свещена задача в това да продължава тази борба.
И досега се гордея с това, че именно на мен се падна да сложа край на тази смесица от глупост и престъпление. Макар че отначало се опирах само на своите баварски привърженици, на мен все пак ми се удаде да реша тази задача. Казах — смесица от глупост и престъпление. Изразявам се така, защото зная: голямата маса от спътници се е състояла от добродушно глупави хора, но организаторите на насъскването несъмнено не спадаха към простите. Не, аз и тогава смятах, и сега смятам, че тази работа беше организирана от предатели, чиято служба се плащаше от Франция. В един случай /имам предвид историята на Дортен/ фактите вече потвърдиха, че е било именно така.
Режисьорите на цялото това насъскване лесно представяха нещата така, сякаш единствен повод за всичките им изяви са само федералистките мотиви. Тъкмо това беше особено опасно. Разбира се, за всеки разумен човек е ясно, че идеята да федерализма в действителност няма нищо общо с организацията на насъскването и внушаването на открита омраза срещу Прусия. Няма що, добър „федерализъм“ е този, който се стреми да отскубне от другата част на федерацията определени територии или дори да доведе до разделяне на тази част на федерацията. Един честен федералист, който се позовава на държавническите идеи на Бисмарк, не за да мами, не може, цитирайки Бисмарк, в същото време де се опитва да откъсне от създадената от Бисмарк държава определени територии и открито да поддържа сепаратистки тенденции спрямо създадената от Бисмарк държава. Какъв вой биха надигнали в Мюнхен, ако, да речем, една или друга консервативна пруска партия започнеше открито да иска или да поддържа отделянето на определени територии от Бавария. Жалко беше само за онези действително честни федералисти баварци, които не разбраха къде е смисълът на тази подла игра, тъй като измамени бяха преди всичко именно тези обикновени хора. Именно от това, че на федеративната идея се даваше подобно тълкуване, тя най-много губеше. Възможна ли е в края на краищата успешна пропаганда за федеративно устройство на държавата, щом хората същевременно обсипват с оскърбления и обливат с кал едно от най-важните звена на федеративната държава — Прусия, щом хората правят всичко възможно, за да подкопаят Прусия и да направят омразна идеята за каквато и да било връзка с нея. Целият този поход беше особено вреден, защото тези така наречени федералисти насочваха цялата си кампания тогава против Прусия, която нямаше нищо общо с режима на ноемврийската демокрация. Тези прословути „федералисти“ насочваха всичките стрели на своите оскърбления не против бащите на Ваймарската конституция /бащите на тази конституция сами в повечето случаи спадат към преселниците от южна Германия или към евреите/, а срещу представителите на стара консервативна Прусия, т.е. срещу антиподите на Ваймарската конституция. Разбира се, не трябва да се учудваме, че в цялата тази злостна кампания федералистите старателно заобикаляха евреите, не смееха да ги закачат. Тук може би трябва да се търси ключа към цялата тази загадка.
Ние знаем вече, че преди революцията евреите, за да отвлекат вниманието на народа от своите акционерни дружества от военно време и от самите себе си, умееха да настройват масите на баварския народ срещу Прусия. Но нали след победата на революцията евреите трябваше да прикрият своя десет пъти по-хищен грабителски подход. И ето, на евреите все пак им се удаде да насъскат така наречените „национални“ елементи на Германия едни срещу други: те успяха да въвлекат консервативно настроените баварци в борбата срещу също така консервативно настроените прусаци. И пак евреите прибягнаха до своето предпочитано средство. Държейки в ръцете си всички нишки на държавата, те лесно предизвикваха нови груби и безтактни провокации в Прусия и с това разпалваха все по-яростна омраза в Бавария. А когато им беше необходимо — и наопаки. Омразата нито веднъж не беше насочена срещу самите евреи, затова пък винаги и неизменно се насочваше срещу немските братя. Баварецът забравяше, че в Берлин живеят 4 милиона трудещи се, трудолюбиви, заети с творческа работа хора и помнеше, че в Берлин има гнил, развратен Западен квартал. Но, в края на краищата, омразата на борците беше насочена не само срещу този квартал, а против целия „пруски“ народ.