Често ти идваше де се отчаеш.
И досега на всяка крачка можете да се натъкнете на същата ловкост на евреите. Винаги и неизменно те се стараят да отвлекат общественото внимание от самите себе си и да го насочат в съвсем друга посока.
През 1918 г. и дума не можеше да става за никаква планомерна антисемитска работа. И досега живо си спомням с какви пречки трябваше да се съобразявам, само като произнесях думата „евреин“. Веднага се разнасяха от глупави по-глупави викове или аудиторията започваше да оказва упорита съпротива. Първите ни опити да покажем на общественото мнение кой е действителният враг, не водеха почти до никакви резултати. Само бавно и постепенно работата започна да се променя към по-добро. Организационните основи, върху които беше изграден тогавашният антисемитски съюз „8сЬш2 шк! ТшпгЪшкГ“ /отбранителен и настъпателен съюз/ бяха неправилни. Но в същото време тази организация имаше заслугата, че тъй или иначе бе поставила пред по-широките кръгове еврейския въпрос. През зимата на 1918/1919 г. можеше да се констатира, че антисемитското движение започва да пуска някакви корени. Нашето националсоциалистическо движение след известно време поведе борба срещу еврейството в много по-широки мащаби. Ние съумяхме да направим от антисемитизма движеща сила на голямо народно движение, а преди нас този проблем оставаше достояние само на тясно ограничени кръгове от едрата и дребна буржоазия.
Но едва започнахме успешно да насаждаме антисемитизма сред действително широки слоеве на немския народ, и евреите започнаха да вземат свои контрамерки. Преди всичко те прибягнаха към предпочитаното си средство. С приказна бързина евреите се изхитриха да предизвикат вътрешни разпри в самия патриотичен лагер, като хвърлиха в него факлата на междуособен раздор. На дневен ред беше поставен въпросът за ултрамонтанството, и това не можеше да не доведе до борба между католицизма и протестантизма. В създалата се обстановка това беше може би единственото средство да се отвлече вниманието към други проблеми и да ни попречат още повече да концентрираме натиска срещу еврейството. Онези деятели, които издигаха на авансцената този въпрос, извършиха огромен грях. Не е толкова лесно да се поправи това зло. Евреите във всеки случай постигнаха желаната цел: католици и протестанти се бият помежду си за свое удоволствие, а смъртните врагове на арийското човечество и на цялото християнство могат да потриват ръце от удоволствие и да се подсмихват в брадите си.
На времето евреите умееха в продължение на много години да занимават общественото мнение в борбата между федерализма и унитаризма. Докато тези лагери водеха изтребителна война едни срещу други и продаваха отечеството си на международния капитал. Така постъпват те и сега: насъсквайки католици срещу протестанти и обратно, те си свършват своите си работници, като се стараят същевременно постепенно да отравят съзнанието и на католическия, и на протестантския лагер.
Спомнете си макар оная вреда, която нанасят евреите, лишавайки нацията от чистотата на кръвта. Спомнете си, че да се избавим от резултатите на това замърсяване на кръвта на нашата раса ще можем едва след столетия, ако въобще намерим сили някога да победим това зло. Спомнете си още, как това системно разложение на нашата раса унищожава последните арийски ценности на немския народ. Нима не е ясно, че ние все повече и повече губим качеството на нация — носителка на културата. Нима не е ясно, че поне в нашите големи градове ние бързо вървим към такова положение, в каквото се намира вече южна Италия. Стотици хиляди членове на нашия народ загиват в резултат на отравяне на кръвта, а ние минаваме покрай всичко това, сякаш сме абсолютно слепи.
Тази своя гнусна работа евреите провеждат напълно планомерно. Тези чернокоси паразити съвсем съзнателно погубват нашите неопитни светлокоси девойки, в резултат на което ние губим такива ценности, които никога няма да се възстановят. И какво? И католическият, и протестантският свят — да, ние твърдим това: и католическият, и протестантският лагер се отнасят съвсем равнодушно към тези престъпления на евреите и не забелязват как тези паразити на народите престъпно унищожават най-ценните, най-благородните божи дарове на земята. Съдбините на света се решават не от това дали католиците ще победят протестантите, а от това ще се запази ли арийското човечество на нашата земя или ще измре.