И при това положение нашите католически и протестантски лагери не умеят да се съединят против враговете на човечеството, а вместо това си мислят как да се унищожат едни други! Ние смятаме, че истинските патриоти имат свещеното задължение да се погрижат за това вярващите от двата лагера да престанат напразно да споменават божието име, а да започнат на дело да изпълняват волята божия и да съумеят да попречат на евреите да позорят делото божие. Нима не божията воля е създала човека по образ и подобие на всевишния. Тъкмо затова казваме: нека всеки си остане със своята вяра, но нека всеки да смята за свое първо задължение да се бори срещу ония, които виждат задачата на живота си в това да подкопаят вярата на другия. Католикът да не смее да оскърбява религиозното чувство на протестанта и обратно. В Германия и без това вече има религиозно разцепление. Ако не постигнем прекратяването на борбата на религиозна почва, то в края на краищата между католическия и протестантския лагер може да се разгори война за унищожение. Положението в нашата страна в това отношение не може и да се сравнява с положението във Франция, Испания или Италия. В тези три страни лесно можем да си представим кампания за борба против клерикализма и ултрамонтанството, и такава кампания ни най-малко няма да заплашва с разпадане френския, испанския или италианския народ. Съвсем друго нещо е Германия. У нас към такава кампания навярно незабавно биха се присъединили и протестантите. Но с това кампанията веднага загубва своя характер на обикновен протест на самите католици против политическото излишество от страна на собствените им духовни пастири и веднага придобива характер на нападение на протестантизма срещу католицизма.
Нападките на хора от една и съща вяра се възприемат по съвсем различен начин, отколкото нападките от стана на хора от друга вяра, дори ако първите са съвсем несправедливи. Хората може би охотно биха се вслушали в критиката и биха поправили едни или други свои грешки, доколкото критиката идва от хора от собствената вяра. Но хората веднага ще се заинатят и ще откажат да приемат каквито и да било поправки, ако това го препоръчат или още повече — ако го изискват привържениците на друга вяра. Вождовете на всеки лагер в този случай възприемат всички тези опити като нещо недопустимо и съвсем неприлично, като опит за намеса в чужди вътрешни работи. Тук няма да помогнат също позоваванията на единството на националните интереси, тъй като религиозните чувства все още не са залегнали у нас много по-дълбоко, отколкото каквито и да било съображения за политическа целесъобразност. Във всеки случай националното единство не може да се укрепва там, където се разпалва война между католици и протестанти. Само при взаимни отстъпки, само при еднаква търпимост от двете страни може да се промени сегашното положение на нещата и да постигнем в бъдеще нашата нация да стане единна и велика.
Заявявам съвсем открито, че в хората които искат сега да въвлекат нашето движение в религиозни спорове, виждам още по-лоши врагове на моя народ, отколкото дори в интернационално настроените комунисти. Тъй като последните, национал-социалистическото движение ще съумее, когато му дойде времето, да върне на правилния път. Най-престъпно постъпват сега именно онези, които, намирайки се в нашите собствени редове, се опитват да отбият нашето движение от правилния път и му пречат да изпълни нашата мисия. Такива хора са борци за еврейските интереси — все едно дали го правят съзнателно или несъзнателно. Тъй като само евреите са заинтересувани сега да въвлекат нашето движение в кървави религиозни разпри тъкмо в момента, когато започваме да ставаме опасни за еврейството. Говоря съвсем съзнателно за кървавите разпри, тъй като само невежи в смисъл на историческите уроци хора могат да смятат, че нашето движение е способно да разреши и религиозния проблем — такъв проблем, в който са се разбивали усилията на вековете и на велики държавни деятели.
Пък и самите факти са достатъчно красноречиви. Нали е факт, че онези господа, които през 1924 г. внезапно откриха, че главната мисия на „народническото“ движение е борбата против ултрамонтанството, са постигнали вече напълно определени резултати: тези господа съвсем не успяха да смажат ултрамонтанството, затова пък успяха да внесат разцепление в лагера на патриотичното движение. Няма да повярвам също и на това, че един или друг незрял ум от съвременния лагер на патриотичното движение уж ще съумее да направи онова, което не е успял да направи самият Бисмарк. Смятам, че висш дълг на ръководителите на Националсоциалистическото движение е да поведат решителна борба против всеки опит да се използва Националсоциалистическото движение за такава борба. Хората, които водят такава пропаганда, трябва моментално да бъдат отстранени от редовете на нашето движение. До есента на 1923 г. това напълно ни се удаваше. Вярващият протестант и вярващият католик дружно работеха в редовете на нашето движение ръка за рака, без никога да влизат и в най-малък конфликт със своята религиозна съвест. Напротив, съвместната героична борба, която водеха католиците и протестантите в единен фронт против разрушителите на арийското човечество, ги научи повече да се ценят и уважават едни други. Тъкмо по това време нашето движение проведе, както е известно, най-решителната си борба против центристките партии, като цялата ни кампания се водеше не на религиозна почва, а изключително въз основа, на политико-икономически, расови и национални мотиви. Успехът, който имахме по това време, говори изцяло в полза на нашето гледище и против онези, които сега се опитват да измислят „по-добра“ тактика.