През последните десет години понякога се стигаше до там, че някои заслепени привърженици на „народническото“ движение толкова усърдно се заеха с религиозни дрязги, че престанаха да забелязват как атеистичните марксистки вестници нарочно разпалват тези спорове, подсказват и на двете страни различни глупави аргументи, подмушват и на двата лагера съответни адвокати и т.н.
Тези спорове представляват смъртна опасност именно у нас, в Германия. Историята показва, че немците, повече от който и да е било друг народ, са способни да водят кръвопролитни войни в името на някакъв фантом. Не веднъж и два пъти поради това нашият народ се е отвличал от действително важни проблеми, от които се определят истинските му съдбини. Докато ние се занимавахме със религиозни разпри, целият останал свят си подели свободните територии. Докато сега спорим коя опасност е по-голяма — еврейската или ултрамонтанската — господа евреите усилено разрушават расовия фундамент на нашето съществуване и с това погубват нашия народ завинаги. Аз от своя страна мога само да кажа от цялото си сърце по повод на тези „новатори“, които искат да посочат на националсоциалистическото движение нови пътища: боже, избави ни от такива приятели, а със своите врагове Националсоциалистическото движение само ще се справи.
В продължение на 1919, 1920 и 1921 г., а също така и в по-късни години, евреите провеждаха много умела пропаганда, разпалвайки борбата между федералистите и унитаристите. Нашето националсоциалистическо движение, разбира се, се отнасяше крайно отрицателно към тези разпри. Независимо от това трябваше да заемем определена позиция върху този проблем. Трябва ли Германия да представлява федеративен съюз на държави или единна централизирана държава и какво именно трябва да разбираме под едното и другото? От моя гледна точка най-важен е вторият въпрос. Тъй като именно отговорът на този въпрос, от една страна, прояснява този проблем, а от друга позволява да се изглади цялата острота на тази алтернатива.
Що е съюзна държава?
Под съюзна държава ние разбираме съюз на суверенни държави, встъпващи във връзка съвсем доброволно т.е. опирайки се на своя суверенитет, и отстъпвайки по този начин в полза на съюза онази част от своите права, които неизбежно трябва да преминат към учрежденията на обединената държава.
На практика тази теоретична формулировка изцяло не съответства на положението на нещата в нито една от съществуващите в света съюзни държава. Най-малко съответства тази формула на онова, което виждаме в САЩ. За първоначалния суверенитет на отделните щати, влезли после в Североамериканския съюз, въобще не говорим. Много от тези отделни щати са образувани по-късно и едва по-късно са били, така на да каже, внесени в списъка, на Североамериканските съединени щати. Ето защо тук имаме в повечето случаи само единици, събрани от гледището на по-големи или по-малки административно технически удобства. Границите на отделните щати често са установявани тук просто с едно драсване на перото. Тези щати никога не са имали и не са могли да имат никакъв особен суверенитет.
Изцяло и напълно гореприведената формулировка не подхожда и за Германия, макар че трябва да кажем, че в Германия вън от всяко съмнение в началото са съществували отделни държави и именно като държави и едва по-късно от тях е създаден съюз. Но трябва да имаме предвид, че и Германската империя е образувана не въз основа на свободната волеизява и равномерното съдействие от страна на всяка от отделните държави, а въз основа на хегемонията на една държава над всички останали, а именно на Прусия. Вече в чисто териториално отношение отделните немски държави имат огромни различия, тъй като от тази гледна точка те не могат да бъдат сравнявани, например, с Американския съюз. Сравнете предишните отделни немски държавици с големите и с най-големите от тях и веднага ще видите колко неравни бяха силите, колко е неравна, следователно, онази лепта, която всяка от тях е внесла в делото за създаване на съюзна държава. Спрямо повечето от тези отделни държави за истински суверенитет и дума не можеше да става, освен ако думите „държавен суверенитет“ не се разбират в чисто чиновнически казионен смисъл. В действителност на „държавния суверенитет“ на много от тези отделни самостоятелни държави отдавна е сложен край — с което само окончателно се доказва, колко слаби са били на практика тези мнимо самостоятелни държави.