Тя умее да създава представи, че единствения начин да се запази мира е да й се отстъпи, а в същото време умно и предпазливо сама продължава да настъпва позиция подир позиция ту чрез скрито шантажиране, ту чрез явно ограбване /когато общото внимание е насочено другаде/, или пък, използвайки положението, че противникът не желае да дразни особено социалдемокрацията, да създава шумни сензации и т.н. Това е тактика на използване на слабостите на противника до краен предел. Тази тактика с математическа точност води до успех, ако само противната страна не се научи да се бори срещу отровните газове със същите такива.
На слабите натури най-сетне трябва да се обясни, че тук става дума да бъдеш или да не бъдеш. И така си изясних ролята на физическия терор по отношение на отделния човек и на масите. Тук се включва и съвършено точната преценка на психологическите последици. Терорът в работилницата, фабриката, залата на събранието или при масови демонстрации винаги ще има успех, ако не му бъде противопоставен също такъв силен терор.
Тогава разбира се социалдемокрацията надига ужасен вой. Тя, която от край време отрича всяка държавна власт, сега се обръща към нея за помощ и сигурно накрая ще постигне нещо: сред „висшите чиновници“ ще намери някои магарета, които ще помогнат на тази чума в борбата срещу единствения си сериозен противник, понеже тези магарета ще се надяват по такъв начин да заслужат известно благоволение в очите на социалдемокрацията.
Какво впечатление подобен успех прави на широката маса както от привърженици, така и от противници на социалдемокрацията, може да разбере само този, който познава народната душа не от книгите, а от реалната действителност. В редиците на привържениците на социалдемокрацията постигната победа се възприема като доказателство за дълбоката й правота. Противниците й пък изпадат в отчаяние и престават да вярват, че е възможна изобщо по-нататъшна съпротива.
Колкото повече се запознавах с методите на физически терор, използван от социалдемокрацията, толкова по-малко можех да се възмущавам за стотиците хиляди хора, станали негова жертва.
На тогавашния период от живота си най-много дължа за това, че ми върна към собствения ми народ, че ме научи да различавам измамниците от жертвите на измамата. За нищо друго, освен за жертви трябва да се смятат хората, попаднали в ръцете на измамниците. По-горе обрисувах с непривлекателни щрихи живота на „нисшите“ слоеве. Но изложението ми би било непълно, ако сега не подчертая, че сред тези народни маси виждах и светли петна, че не един път се сблъсквах с образци на рядко самопожертвование, на вярно приятелство, изумителна непретенциозност и скромност — особено сред работниците от старото поколение. В младото поколение тези добродетели се срещаха много по-рядко, понеже на тях по-голямо влияние им оказват отрицателните страни на големия град; но и сред младите работници нерядко срещах много, у които уравновесения вътрешен мир вземаше връх над низостите и посредствеността в живота. Ако тези, често хубави и добри хора, встъпваха в редовете на политическите противници на нашия народ и по този начин им помагаха, то това може да се обясни единствено с факта, че те не са разбрали низостта на учението на социалдемокрацията. Те и не можеха да я разберат, тъй като ние никога не си направихме труда да помислим за тези хора, а обществената ситуация се оказа по-силна, отколкото понякога добрата им воля. Независимо от всичко към лагера на социалдемокрацията ги тласкаше мизерията.
Безброй пъти нашата буржоазия по най-неумел начин, а понякога и по най-неморален, се опълчваше против съвсем скромни и хуманно справедливи искания, при това често без полза за себе си и дори без преспектива да получи някаква полза. Именно заради това дори порядъчните работници се изкарваха от профсъюзите на политическата сцена.
С увереност може да се каже, че първоначално милионите работници са настроени враждебно към социалдемократическата партия, но съпротивата им се побеждава от съвършено безумното понякога поведение на буржоазните партии, изразяващо се в пълен и безпрекословен отказ да приемат каквото и да е социално искане. В края на краищата отказът да подобрят условията на труда, да вземат мерки срещу производствените травми, да ограничат детския труд или да създадат условия за защита на жената по времето, когато носи под сърцето си бъдещия „син на родината“, — всичко това само помага на социалдемокрацията, която с благодарност регистрира всеки такъв отказ и се възползва от тези настроения на заможните класи да вкара масите в своя капан. Нашето политическо „бюргерство“ никога няма да може да получи прошка за греховете си. Отклонявайки всички опити да се преодолее социалното зло, организирайки съпротива срещу тях, тези политици сеят омраза и така, макар и външно, оправдават изявленията на смъртните врагове на нашия народ, че само социалдемократическата партия наистина мислила за интересите на трудещите се. По такъв начин тези политици оправдаха морално съществуването на профсъюзите, т.е. на онези организации, които отдавна служат за главна опора на политическата партия. В годините на обучението ми във Виена бях принуден независимо от желанието ми да заема позиция по въпроса за профсъюзите.