Тук няма да проследяваме подробно историята на образуването на отделните немски държави. Ще посочим само, че държавните граници почти никога не са съвпадали с племенните граници. Произходът на тези държави е обусловен от чисто политически фактори, които в повечето случаи се коренят в печалната епоха на безсилието на Германия, обусловено от раздробеността на немското отечество, която от своя страна предизвиква, разбира се, и самото това безсилие.
Всичко това взема предвид /поне частично/ старата конституция, когато в съюзния съвет тя предоставя на отделните държави не еднакво количество гласове, а се съобразява с действителните мащаби на отделните държави и с тяхната роля при образуването на единната държава.
Нещата не са стояли така, при образуването на единната държава отделните държави просто доброволно да отстъпят в нейна полза определена част от своя суверенитет. На практика нещата са стояли така, че тези суверенни права на отделните държави вече не съществували изобщо, или пък Прусия със своето превъзходство на силите е заставяла отделната държава да отстъпи суверенните си права в полза на единната държава. Бисмарк, разбира се, съвсем не се е ръководил от принципа, че от отделните държави трябва на всяка цена да се отнемат колкото се може повече права и да се предат на обединената държава. Не, той е изисквал само онова, без което обединената държава съвсем не е могла да мине. Този принцип е бил толкова умерен, колкото и разумен, тъй като той взема предвид и навика, и традициите на предишните отделни държави. Именно благодарение на това Бисмарк успява от самото начало да си осигури истинска любов към обединената държава и истинска готовност доброволно да се работи за нейна полза. От това не следва, че Бисмарк смята тогава, че дадено количество суверенни права ще бъдат достатъчни за обединената държава за всички бъдещи времена. Не, такова нещо Бисмарк не мисли. Напротив, той само вижда, че в дадения момент е трудно да се направи нещо друго и предоставя в това отношение на бъдещето да довърши останалото. Той не намира за удобно в този момент да смаже докрай съпротивата на отделните държави и се надява, че самото време и естественият ход на развитието ще довършат останалото. Разбира се, тъкмо с това Бисмарк доказва, че е действително изкусен и велик държавен деятел. Ходът на понататъшното развитие на практика се свежда тъкмо до това, че нараства суверенитетът на обединената държава за сметка на суверенитета на отделните разтворили се в нея части. Времето работи именно в насоката, на която възлага надежди Бисмарк.
Това развитие се ускорява след германското крушение и унищожаването на монархическата форма на управление. Разбираемо е. Границите на отделните германски държави, както вече казахме, съвсем не съвпадат с племенните граници. Техният произход е свързан преди всичко с чисто политически фактори. Монархическите династии играят тук огромна роля. Ето с какво се обяснява фактът, че когато монархическата форма на управление е унищожена, това неизбежно довежда до намаляване значението на отделните държави. Цяла редица такива „самостоятелни държави“ дотолкова загубва всякакво значение и всякаква вътрешна здравина, че те самите веднага, ръководейки се от целесъобразността, започват да се обединяват с други малки държави или да се разтварят в по-големите. Тук трябва да виждаме най-нагледно доказателство за това, доколко нереален в действителност е суверенитетът на тези малки държави и доколко ниско са оценявали този суверенитет техните собствени граждани.
По такъв начин премахването на монархическата форма на управление и на самите монарси нанася достатъчно силен удар върху федеративния характер на държавата; но още по-силен удар му нанася така нареченият „мирен договор“ и онези задължения, които за нас произтичат от него.