Преди войната отделните немски държави се ползват с известен финансов суверенитет. Ясно е обаче, че след като Германия загубва войната и е принудена да се нагърби според мирния договор с такива гигантски финансови задължения, които в никакъв случай не могат да се покрият за сметка на вноските на отделните държави, никаква финансова самостоятелност на отделните държави вече не е възможна. Целия си предишен финансов суверенитет отделните държави отстъпват на единната държава. По-нататъшните крачки, довели до пълното преминаване на пощата и железните пътища в ръцете на органите на обединената държава също са неизбежен резултата от „мирния“ договор, довел до все по-голямо поробване на нашия народ. Органите на обеднената държава са принудени да концентрират в ръцете си все нови и нови ценности, без което централното правителство не може да изпълнява Версайлския договор с всичките му изнудвания.
Формите, в които се извършва това преминаване на суверенните права на отделните държави в ръцете на органите на обединената държава, често са крайно жестоки, но самият процес е логически необходим. Вината за това лежи върху онези партии и деятели, които своевременно не са положили всички усилия Германия да победи във войната. Вината за това лежи особено върху онези партии в Бавария, които по време на войната от дребнав егоизъм отказваха на обединената държава най-необходимото и за това са принудени сега, след поражението, да плащат в централната каса десет пъти повече. Историята отмъсти за себе си. Рядко наказанието е идвало толкова бързо след престъплението. Същите онези партии, които само преди няколко години можеха да поставят интересите на отделните държави по-високо от интереса на Германия като цяло /а това беше особено забележимо в Бавария/ сега, под натиска на обстановката са принудени мълчаливо да гледат как се унищожават последните суверенни права на отделните държави, тъй като без това стана невъзможно самото съществуване на Германия. За всичко това те сами са виновни.
Обръщайки се към избирателите — а цялата агитация на нашите съвременни партии сега е насочена изключително към избирателите — буржоазните партии хленчат и се оплакват, че отделните държави все повече и повече загубват суверенните си права. Но това е пълно лицемерие. Нима не тези самите партии се стараеха да се надминат една друга в политиката на изпълняването на Версайлския договор. Е, а политиката на изпълнението естествено води до много дълбоки промени и в областта на вътрешната политика на Германия. Бисмаркова Германия беше свободна навън и не си връзваше ръцете с никакви външни задължения. Бисмаркова Германия, разбира, се не е познавала никакви финансови задължения, що-годе подобни по своята тежест, а още повече по безплодността си на задълженията на днешна дауесовска Германия. В областта на вътрешната политика компетентността на обединената държава в епохата на Бисмарк също е строго ограничена и се съсредоточава само върху най-необходимото. Ето защо Бисмаркова Германия може да живее от вноските на отделните държави и не иска за себе си изключителни права. Отделните държави, от една страна, могат да запазват необходимата финансова самостоятелност, а от друга, могат да плащат в централната каса само сравнително скромни суми. Благодарение на тези две обстоятелства отделните държави се отнасят много добре към обединената държава. Но би било съвсем неправилно и нечестно да твърдим, че сегашните обтегнати отношения между отделните държави и органите на обединената държава се обясняват само с тяхната финансова зависимост. Не, работата далеч не е такава. Ако отделните държави сега се отнасят по-лошо към идеята за обединена държава, това се обяснява не със загубата на суверенни права от страна на отделните държави, а преди всичко е резултат от това, че съвременната обединена държава по такъв жалък начин представлява интересите на целия немски народ. Приятелите на Ваймарската конституция могат да уреждат колкото си искат юбилеи, райсбаннерите могат да уреждат колкото си искат тържества, а съвременната държава все пак остава чужда на всички слоеве на народа. Специалното законодателство за защита на републиката, разбира се, може да откаже този или онзи от изяви против републиканските учреждения, но да се завоюва любовта на немския народ по такъв начин не е възможно. С това, че съвременната република е принудена старателно да се защитава от собствените си граждани със специални параграфи и затвор, тя сама си произнася унищожителна присъда и показва на какво ниско равнище е целия съвременен режим.