Но и в друго отношение не са прави онези партии, които твърдят, че днешната неприязън на отделните държави към обединената държава уж се обяснявала с това, че обединената държава твърде много орязва предишните суверенни права на отделните държави. Да си представим за момент, че обединената държава не разширяваше своята компетентност, но вземаше от отделните държави огромните суми, които тя сега взема. Какво, нима любовта на отделните държави към обединената държава тогава би била по-голяма? Ни най-малко. Напротив, ако отделните държави трябваше сами да правят вноски с такива огромни размери, които произтичат от грабителския Версайски договор, то враждебните отношения на отделните държави към обединената държава навярно още повече биха се усилили. Тези вноски вероятно по обикновен път така и не биха могли да бъдат получени и изглежда държавата би трябвало да прибегне до принудителни санкции. Та щом като републиката стои върху почвата на прословутия мирен договор и няма нито мъжество, нито изобщо намерение да скъса с него, то тя така или иначе трябва да изпълнява своите задължения. Е, а кой е виновен за това? Виновни са пак онези партии, които непрекъснато пропагандират пред избирателите необходимостта от запазването на самостоятелността на отделните държави, но в същото време на практика системно поддържат такава политика на обединената държава, която неизбежно води и не може да не води до загубата на „суверенните“ права на отделните държави.
Казвам „неизбежно“, защото съвременната обединена република няма друг изход, щом като проклетата й вътрешна и външна политика възлага върху нея такива огромни материални тегоби. Ние виждаме тук как клин клина избива. Всяко ново дългово задължение, което републиката е принудена да приеме, благодарение на престъпната си външна политика, неизбежно усилва и вътрешния гнет. А щом като се налага все повече и повече да се притиска отвътре, това на свой ред неизбежно води до постепенното унищожаване на всички онези суверенни права на отделните държави, тъй като днешната република не може да допусне отделните държави да й оказват дори подобие на съпротива.
Разликата между днешната политика на обединената държава и политиката на старата наша обединена държава може да се охарактеризира така: старата държава осигуряваше свобода вътре и показваше сили навън, а днешната република показва слабост навън и потиска собствените си граждани вътре. И в двата случая едното произтича от другото. Могъщата национална държава се ползва с голяма любов и привързаност от страна на своите граждани и затова не се нуждае от специално законодателство за вътрешни цели; съвременната република, намираща се в робска зависимост от интернационалния капитал, само с насилие може да принуди своите поданици да платят наложения им данък. Ако съвременният режим смее да говори за „свободни граждани“, това се обяснява само с безсрамието и наглостта на този режим. Свободни граждани е имало само в стара Германия. Днешната република е само една колония, намираща се в робска зависимост от чужденци. Ето защо в днешната република няма граждани, а има в най-добрия случай поданици. Ето защо между другото днешната република няма и национално знаме. Тъй като това, което у нас наричат национално знаме, на практика е само фабрично клеймо, установено със съответните разпоредби на „любимото“ началство. Ето с какво се обяснява и обстоятелството, че всички символи на съвременната немска демокрация остават съвсем чужди на душата на немския народ и ще й останат чужди завинаги. Днешната република навремето плю върху всички онези чувства и традиции на миналото, които бяха скъпи на целия народ. Без нито за миг да се замисли, тази република безжалостно стъпка всички символи на великото начало и ги обля с кал. Но вече не е далеч времето, когато самата тази република с учудване ще види колко са чужди нейните собствени емблеми на днешните й поданици. Самата република направи всичко, зависещо от нея, та населението да гледа на днешния режим само като на епизод в немската история.
По такъв начин излиза, че днешната държава, за да продължава да влачи своето съществуване е принудена да орязва суверените права на отделните държави не само от чисто материални мотиви, но и по общо политически съображения. Днешната република е принудена да изсмуква от всеки гражданин последната капка кръв. Затова се пуска в ход изнудваща финансова политика. Но именно затова ту е принудена да лишава своите граждани от последните им права. Иначе тя има всички основания да се опасява, че в един прекрасен ден всеобщото недоволство ще се излее в открито възмущение.