Ако перифразираме изложената по-горе теза, то ние, националсоциалистите, трябва да стигнем до следния коренен извод: могъщата национална държава, умееща докрай да отстоява и защитава интересите на своите граждани навън, винаги ще бъде в състояние да осигури свобода на своите граждани и вътре, и няма да се наложи при това да се тревожи за здравината на държавата. Но именно затова могъщото национално правителство може да предявява по-големи изисквания към отделното лице и към отделните държави, тъй като всеки отделен гражданин в такива мероприятия на централната власт винаги и неизменно ще вижда оръдия на величието на собствения си народ. Само в този случай ограничаването на правата на отделните държави няма да вреди на интересите на държавата като цяло.
Няма никакво съмнение, че изобщо вътрешната организация на всички държави на света се поддава на известно нивелиране. В това отношение и Германия не може да бъде изключение. Нелепо е в наше време да говорим за „държавния суверенитет“ на такива държави, които поради нищожността на своите мащаби не могат да претендират за него. И от административно-техническо, и от гледище на съобщителните пътища ролята на отделните държави все повече отпада. При съвременните съобщителни пътища и при съвременната техника разстоянието и пространството играят все по-малка и все по-малка роля. Това, което преди е било държава, днес представлява обикновена провинция. Това, което сега е държава, преди е представлявало континент. От чисто техническо гледище да се управлява сега Германия не е по-трудно, отколкото преди 120 години да се управлява някаква си Бранденбургска провинция. Разстоянието между Мюнхен и Берлин днес се преодолява по-лесно, отколкото преди сто години разстоянието между Мюнхен и, да речем, Щарнберг. От гледна точка на съвременното развитие на съобщителните пътища цялата територия на Германия представлява нещо по-малко от най-малкото или средно кралство от времето на наполеоновите войни. Който не разбира тези нови обстоятелства и произтичащите от тях последици, той просто изостава от своето време. Такива хора винаги е имало и ще има, но те не са в състояние нито да обърнат колелото на историята назад, нито да спрат движението му.
Ние, националсоциалистите, не можем и не трябва да отминаваме тези факти, а трябва да умеем да си правим от тях съответните изводи. И тук няма да паднем в плен на фразите на тъй наречените национални партии на буржоазията. Употребявам термина „фрази“, първо, защото тези парии сами не вярват сериозно в осъществяването на своите планове, и второ, защото тези партии най-много от всички са виновни за днешните събития. Особено в Бавария всички викове против държавната централизация са продиктувани най-много от интересите на партийната интрига. Зад тази агитация не стои никаква по-сериозна идея. Във всички моменти, когато тези партии са могли да превърнат една празна фраза в нещо сериозно, те без изключение са се оказвали в задънена улица. Баварската държава не е оказала ни най-малка реална съпротива срещу така наречения грабеж на суверенни права, макар че писъци и викове никога не са липсвали. Нещо повече. Ако в Бавария се намираше сериозен деятел, който да се осмели истински да се обяви против днешната безумна система, начаса го обявяваха за „човек, слязъл от почвата на съвременната държава“ и тъкмо тези баварски партии започваха да гонят и преследват този деятел, докато не успееха да го тикнат в затвора или поне незаконно да го лишат от възможността за публични изяви. От този пример нашите привърженици най-добре ще разберат колко са лъжливи виковете на така наречените федералистични кръгове. Тези хора умеят да правят и от религията средство за партийна игра. Идеята за федеративното устройство на държавата в техните ръце е също средство за партийни интриги, понякога от твърде мръсно естество.
Известна централизация, особено в областта на съобщенията, е нещо съвсем естествено. Независимо от това, за нас, националсоциалистите, често възниква необходимост при съвременния режим да се обявяваме против такава централизация. Принудени сме да постъпваме така в случаите, когато съответни мероприятия имат за задача да послужат на днешната погубваща външна политика. Съвременният режим предприе централизацията на железопътното дело, финансите, пощенското дело и т.н. не от висши национално политически съображения, а само с цел да съсредоточи в свои ръце необходимите материални ценности, които дават възможност да се осъществява прословутата политика на изпълнението. Ето защо на нас, националсоциалистите, ни се налага да предприемаме всички онези крачки, които в наши очи са подходящи, за да затрудним, а по възможност и напълно да попречим на тази политика. Тук спадат и всички средства за борба против сегашната централизация на най-важните отрасли на държавните учреждения, доколкото виждаме, че тази централизация е предприета само с цел да се изпомпат нови милиарди за внасяне на платежи за чужденците, които ни натрапиха след войната версайското иго.