У нас са свикнали, прочее, да използват за постове на посланици и в посолствата изобщо непременно издънки на стари дворянски фамилии. Западането на тези фамилии често се поправя именно с това, че на техните издънки раздават съответни местенца в чужбина. Ние, националсоциалистите, не можем, разбира се, да споделяме тези трогателни грижи за израждащите се дворянски фамилии. Ние смятаме, че нашите дипломатически представителства зад граница вече и преди революцията бяха доста жалки. Да продължаваме да вървим по този път според нас е твърде голям лукс.
Ние смятаме, че за в бъдеще самостоятелността на отделните държави трябва да се ограничи предимно в културно-политическата област. Да вземем Бавария. Най-много за Бавария е направил Лудвиг I, а този монарх съвсем не е спадал към тесночелите антицентралистки настроени парикуларисти. Той е деятел с велико германска ориентация и в същата време истински приятел на изкуството. Лудвиг I обръща внимание най-напред върху укрепването на културните позиции на Бавария, а съвсем не върху специалното укрепване на нейната държавна самостоятелност.
Именно по този път той укрепва позициите на Бавария много по-добре и много по-здраво. Мюнхен по онова време е още незначителна провинциална резиденция, но Лудвиг I успява да я превърне в голяма метрополия на германското изкуство. Именно по този начин той създава най-големия културен център, който и досега привлича към себе си например и французите. Ако Мюнхен беше останал това, което е бил по-рано, в Бавария би могло да се наблюдава същото, което става в Саксония само с тази разлика, че „баварският Лайпциг“, т.е. Нюрнберг би се превърнал в град на французите и би престанал да бъде баварски град. Във велик град баварската столица превърнаха не онези викачи, които по всички кръстопътища ревяха: „Долу Прусия!“ — велик град от Мюнхен направи кралят, който превърна този град в художествен бисер, толкова забележителен, че всички го забелязват и всички започват да се отнасят към него с достатъчно уважение.
Ние не трябва да забравяме този урок. За в бъдеще самостоятелността на отделните наши държави, според мен, ще се корени в културно-политическата област, а не в често държавната. Но и в това отношение с времето нивелирането ще се усили. Благодарение на все по-нарастващата лекота на съобщенията хората толкова бързо се смесват, че границите на отделните племена неизбежно все повече и повече се заличават, което трябва да доведе до все по-голяма и по-голяма общност и културен живот.
Що се отнася до армията, то ние безусловно трябва да я избавим от каквито и да било отделни влияния от страна на самостоятелните държави. Бъдещата националсоциалистическа държава в никакъв случай не трябва да повтаря грешките на миналото, т.е. не трябва да пробутва на армията такава задача, която й е абсолютно неприсъща. Германската армия не може и не трябва да бъде школа за консервиране на чертите на обособеността на отделните племена; напротив, германската армия трябва да стане школа за взаимно разбиране и заличаване на отличителните черти между немците от всички части на Германия. Армията трябва да обединява всички немски войници и да преодолява всички моменти, които в живота на държавата могат да имат понякога и разединяващо значение. Армията трябва да си поставя за задача да разшири хоризонта на всеки войник извън пределите на неговата малка държава и да разкрива пред него перспективите на цялата германска нация. Нашият войник трябва да се научи да пази границите на цяла Германия, а не само границите на своята малка самостоятелна държава. Абсолютно нелепо е младият германец да бъде оставен непременно там, където се е родил; много по-целесъобразно е в годините на военната служба да му се покаже цяла Германия. В наше време това е толкова повече необходимо, защото младият немец вече не тръгва както преди да странства, което е разширявало хоризонтите на нашите младеж. Нима не е нелепо при такова положение на нещата да се оставя младият баварец непременно в Мюнхен, франконецът — в Нюрнберг, баденецът — в Карлсруе, вюртембержецът — в Щутгарт и т.н.? Нима наистина не би било по-полезно да се покаже на младия баварец Рейн или крайбрежието на Северно море, да се покажат на хамбургчанина Алпите, да се покаже на жителя на източна Прусия нашата среднопланинска област и т.н.? Землячески характер може да имат родовете войски, но не гарнизоните. Другите видове централизация могат понякога да срещнат и нашето осъждане, централизацията в областта на военното дело — никога! Централизацията в областта на военното дело винаги ще среща само нашата подкрепа. Да не говорим за това, че при днешните малки размери на нашата армия би било абсурдно да я делим и по отделни държави. В извършилата се у нас централизация на военното дело ние виждаме залог за бъдещето, понеже когато след време смогнем да пристъпим към възсъздаването на голямата народна армия, ние никога няма да се откажем от централизираните пътища.