Колкото и да е комично, но такъв комитет олицетворяваше тъкмо онова зло, против което нашето движение искаше да види най-рязка борба, а именно парламентаризма. Та нали този принцип, от само себе си се разбира, се провеждаше не само отгоре, но и отдолу, включително до най-малките местни групи на нашето движение в това число и в окръзите, областите, в централните организации на отделните самостоятелни държави и т.н. С една дума, получаваше се същата онази система, под чийто гнет всички ние в Германия страдахме, пък и сега още страдаме.
Беше ми ясно, че на тези порядки трябва веднъж завинаги да се сложи край, ако не искаме заради неправилната структура на нашата собствена организация движението да изгуби способността изобщо да изпълни своята велика историческа мисия.
Заседанията на нашите комитети с протоколи, с гласуване по болшинство на гласовете, в действителност представляваха парламент в умален вид. Тук също изцяло липсваше всяка лична отговорност, а следователно и чувство за отговорност. Тук също процъфтяваше онази нелепа безотговорност и онези нелепи и неразумни порядки, както и в нашите големи държавни представителни органи. В комитетите избираха касиери, секретари, контрольори, ръководители на пропагандата и още бог знае какви, а след това всичките тези хора, взети заедно ги караха по всеки въпрос да вземат общи решения чрез гласуване. По такъв начин излизаше, че човекът, на когото е възложена, да речем, пропагандата, гласува по въпроси, които се отнасят до финансите, завеждащият финансите гласува по въпроси, отнасящи се до отдела на организацията; завеждащият отдела на организацията гласува по въпроси, отнасящи се до секретарите и т.н. и т.н.
Но пита се, защо тогава да се назначава специален човек да завежда пропагандата, ако по този въпрос ще гласуват касиерите, секретарите, контрольорите и т.н. Човек с неповреден мозък няма да разбере това, също както няма да разбере такива порядки, когато да речем, в голямо фабрично предприятие започнат да канят ръководителите или конструкторите от едни големи отрасли с болшинство на гласовете да решават въпроси, засягащи съвсем други отрасли.
Реших да не се подчиня на тези глупави порядки. След най-кратко време престанах да ходя на тези заседания. Отдадох се изцяло на своята пропаганда и — баста. И взех най-сериозни мерки в тази област първият срещнат невежа да не може да ми пречи, намесвайки се в нещо, което не знае. Точно така се стараех и аз да не се намесвам в работите на другите.
Когато беше приет новият устав и аз бях призован на поста първи председател, това ми даде достатъчен авторитет и необходимите права, за да сложа край на цялата тази безсмислица. Сега вместо решение на комитетите по болшинство на гласовете решително беше проведен принципът на абсолютната лична отговорност.
Първият председател носи отговорност за цялото ръководство на движението. Той разпределя работата между членовете на подчинения му комитет и между всички други необходими му сътрудници. Всеки от тези работници носи пълна лична отговорност за възложената му работа. Всеки от тези работници е подчинен само на първия председател. Изборът на тези хора зависи само от председателя и председателят е длъжен по съответен начин да осигури организация за работа и да набелязва обща линия на сътрудничество.
Постепенно този закон за принципната лична отговорност стана нещо разбиращо се от само себе си в нашето движение — поне що се отнася до партийното ръководство. В малките местни групи, а също в районните и окръжни организации може би още в продължение на редица години този принцип няма да бъде прокаран напълно, тъй като против него естествено възразяват страхливи и неспособни хора. На такива елементи принципът на лична отговорност за всяко мероприятие винаги е неприятен. Такива елементи се чувстват по-свободни и по-доволни, когато при всяко трудно решение те могат да се скрият зад гърба на болшинството в така наречения комитет. Аз лично обаче смятам за абсолютно необходимо да се води най-решителна борба против подобни настроения. На хората, страхуващи се от принципа на личната отговорност, в никакъв случай не трябва да се прави ни най-малка отстъпка. Само така постепенно ще ни се удаде да изработим такъв подход към ръководителите, който ще даде възможност да се подбере ръководство, действително способно да изпълнява своите отговорни функции.
Във всеки случай, съвсем ясно е, че движение, което иска да освободи държавата от всички нелепости и от безумието на парламентаризма, преди всичко само трябва да бъде свободно от всякакъв парламентаризъм. Само така движението ще може да си създаде достатъчна база и необходимата сила за успешна борба.