През декември 1920 г. ние придобихме вестника „Фьолкишер Беобахтер“. Този вестник, който се придържаше, както се вижда от заглавието му общо взето към народнически възгледи ние трябваше сега да го реорганизираме в орган на германската национал-социалистическа работническа партия. Вестникът излизаше два пъти седмично. В началото на 1923 г. той се превърна в ежедневник, а от август 1923 г. започна да излиза в голям формат. Тъй като тогава бях още абсолютен новак в областта на вестникарството, аз неведнъж трябваше да плащам големи пари, за да се „науча“. Знаменателен е дори само фактът, че на целия лагер от безбройни еврейски вестници тогава успяхме да противопоставим само един-единствен действително голям народнически вестник. Това се обясняваше до голяма степен с обстоятелството, че всички така наречени народнически предприятия досега се организираха по абсолютно не делови начин. В това имах възможност много пъти да се убедя.
Ръководителите на тези предприятия се вербуваха не по принципа на действителните им способности, а по съображения това да е свой човек, споделящ убежденията на партията. Стигнахме до извода, че това е съвсем неправилен критерии. Според нас убеждението не трябва да бъде нещо външно. Ако даден човек е убеден привърженик на движението, той трябва да го покаже на дело, т.е. трябва да съумее да организира работата, която му е възложена. Този, който съумее да направи за своя народ нещо ценно, доказва с тава, че е убеден човек.
А ако хората само много крещят за своите убеждения и в същото време не умеят с нищо да са полезни на своя народ, такива убеждения пукнат грош не струват и не носят нищо друго, освен вреда. Такива хора са само баласт за движението и за партията.
Вестникът „Фьолкишер Беобахтер“, както се вижда от заглавието му беше така наречен народнически орган с всички онези предимства и още повече с всички онези слабости и грешки, които са присъщи на всички народнически предприятия. Съдържанието на вестника беше твърде почтено, а търговската страна на цялото предприятие — под всякаква критика. Издателите бяха на мнание, че такъв вестник трябва да живее за сметка на доброволни пожертвувания на привържениците на движението, докато ние смятахме, че вестникът сам трябва да се плаща и трябва да си пробие път в сериозна конкуренция с другите вестници. Ние бяхме на мнение, че е просто неприлично да бъде принуждавана партията да плаща за грешките и слабостите в търговската страна на това предприятие. Не трябва заради собствената ти неспособност да караш да плащат порядъчните патриоти.
Аз сметнах за свой дълг да се стремя на това положение да се сложи край веднъж за винаги. И ми провървя. За щастие намерих човек, който съумя не само да реорганизира цялата работа във вестника, но и да стане пръв търговски ръководител на всички предприятия на партията и да завоюва огромни заслуги пред нашето движение. През 1914 г. аз срещнах на фронта днешния търговски ръководител на цялата наша партия Макс Аман, който тогава още ми беше началник. За четирите години на войната имах възможност много пъти да се убедя в това, че този човек притежава съвсем необикновени способности, прилежание и поразителна добросъвестност. Ето този човек и стана сега мой сътрудник.
През късното лято на 1921 г. нашето движение преживяваше тежка криза. От много наши работници не бях доволен, а един от тях чисто и просто ограби касата. Тъкмо в този момент случайно срещнах моя предишен фронтови приятел Макс Аман и започнах да го моля да се заеме с търговското ръководство на партийните дела. След дълги колебания — Аман имаше тогава много добра длъжност, която му откриваше големи перспективи — той се съгласи, като постави само едно условие — че не е съгласен да бъде момче за услуги на невежите комитети, а ще признава само един стопанин — лично мен.
И ето, трябва да кажа, че незабравима заслуга на този действително търговски образован човек е, че нашите партийни предприятия бяха приведени в пълен ред. Оттогава нашите централни партийни предприятия станаха образцови; във всеки случай нито едно от предприятията на по-ниските партийни звена не съумя да се издигне на такава висота, а още по-малко те можаха да изпреварят в търговско отношение нашите централни предприятия. Но както винаги в живота именно такива хора с превъзходни качества стават обект на завист и вражда. Това правило за съжаление се потвърди в дадения случай. Но тук вече нищо не може да се направи. Трябваше само да се запасим със съответното търпение.