През 1922 г. движението вече бе поставено на здрава основа както в организационен смисъл, така и в смисъл на търговското организиране на нашире предприятия. Ние притежавахме вече напълно завършена централна картотека, обхващаща всички членове на партията; финансирането на парията беше поставено на здрава основа; текущите разходи се покриваха от текущи доходи; извънредните доходи се употребяваха само за извънредни разходи. Въпреки че времената бяха много тежки, партията почти не влизаше в дългове, ако не се смятат някои малки текущи сметки, и постепенно дори започна да увеличава капитали си. Ние работехме на същите начала, на каквито работят частните предприятия: служащият персонал не трябваше да се позовава само на знаменитите „убеждения“, а трябваше на дело да доказва, че хората са си на мястото. Истинският националсоциалист потвърждава убежденията си с това, че действа прилежно и осведомено изпълнява работата, която му е възложил колективът. Хората, които не умеят както трябва да изпълняват задълженията, по-добре да не се позовават на тях, тъй като в действителност те само нарушават националсоциалистическите убеждения. С крайна енергия, независимо от лицата, нашият нов търговски ръководител прокара гледището, че партийните предприятия в никакъв случай не трябва да бъдат топли местенца за лентяи, ако ще те да спадат към привържениците на движението и дори да са членове на партията. Партия, която като нашата води толкова рязка борба против партийната корупция, господстваща в съвременните органи на управлението, преди всичко не трябва да допуска собственият й апарат да бъде заразен от същите тези болести. Имали сме случаи, когато в администрацията на вестника приемахме хора, принадлежащи по своите убеждения към баварската народна партия, но затова пък доказали на дело, че са действително квалифицирани работници. Резултатът от тези опити беше превъзходен. Честно и откровено излагайки именно този критерий, движението по-бързо и по-сигурно завоюваше сърцата на своя персонал, отколкото това би било възможно при друг подход към работата. Болшинството от тези служащи по-късно ставаха добри националсоциалисти и умееха да докажат това не само на думи, но и с честна работа в служба на новото движение. Разбира се, ако пред нас имаше двама еднакво квалифицирани, от които единият беше член на партията, а другият безпартиен, то в този случай ние давахме предимство на първия, но никога не приемахме на служба хора само затова, че са членове на партията. Онази решителност, с която нашият нов партиен ръководител, въпреки съпротивата прокарваше и прокара този принцип, по-късно донесе на движението много голяма полза. Само благодарение на това беше възможно в тежкото време на инфлацията, когато загиваха десетки хиляди предприятия и спираха хиляди вестници, търговското ръководство на нашето движение да остава както преди на висота и вестникът „Фьолкишер Беобахтер“ все повече да укрепва. Именно по това време нашият вестник стана един от най-големите органи на ежедневния печат.
1921 г. беше ознаменувана прочее и с това, че след като станах председател на партията и другите партийни предприятия бяха освободени от намесата на комитетите и от критиката на еди-какво си количество членове на колегиите. Това беше много важно, тъй като иначе не можеше за сериозно предприятие да се намери сериозен човек. Сериозният работник не се съгласяваше да започне работа, ако знаеше, че нищо неразбиращи кречетала ще му се намесват в работата на всяка крачка, представяйки нещата така, че те биха свършили всичко по-добре, когато в действителност те създават само хаос и безпорядък. Всички тия господа съветници трябваше да се махнат. На някои от тях нищо друго не им остана, освен да започнат да си търсят други „функции“, които по старому да им дават възможност да „контролират“, да „вдъхновяват“ и т.н. По онези времена съществуваше цял кръг от хора, които бяха направо побъркани от вечни стремежи навсякъде да намерят „нещо“ и постоянно бяха бременни със забележителни планове, проекти, идеи, методи и т.н. Висш идеал за тези хора по старому беше образуването на някакъв контролен орган или комитет, който да направи своя специалност душенето какво правят другите и да ги „контролира“. На тези комитетчици дори не им минаваше през ума, че, от гледна точка на истинския националсоциализъм, да се пречи на хора, които действително си знаят работата, на всяка крачка да се „контролират“ те и да се осъществява намеса в техните разпореждания, е истинско оскърбление. Аз, разбира се, сметнах за свое задължение да защитя от такива опити всички действително добросъвестни и знаещи работата си работници. Смятах за своя задача да им осигуря тила и да създам за тях всички условия, при които единствено е възможна сериозна и отговорна работа.