Най-доброто средство да се обезвредят подобни комитети, занимаващи се с произнасяне на неизпълними решения или просто безделничещи, беше да им предложа някаква действителна работа. Просто беше смешно да се гледа как в този случай подобни комитети моментално се изпаряваха и членовете им вече и със свещ не можеше да ги намериш. Всеки път в подобни случаи ми идваха на ум днешните наши високи държавни учреждения — най-напред нашият германски райхстаг. Как моментално биха се изпарили, мислех си, всички тези почтени депутати от райхстага, ако им бяха казали: престанете да дрънкате, ето ви такава и такава практическа работа! Как биха се изплашили тези господа, ако начаса им се заяви още, че всеки от тези дърдорковци по отделно ще носи най-строга лична отговорност за определена работа!
Аз вече и тогава системно отстоявах гледището, че ние сме длъжни в това отношение да постъпваме така, както постъпват частните предприемачи: за всеки пост във всяко предприятие търсят изключително способни и честни чиновници, добросъвестни и умели администратори и ръководители и ги сменят дотогава, докато не се подбере необходимият състав. Но след като се подберат тези хора, трябва да им се осигури безусловен авторитет и да им си предостави пълна свобода на действие спрямо подчинените им работници с цел те да носят и пълна отговорност. Никой през главата им не трябва да дава разпореждания на техните подчинени, след като самият той не е най-добрият познавач на дадения отрасъл на работата. Борих се за това свое гледище в продължение на две години. Постепенно успях да го прокарам на практика. Сега такъв подход към работата се смята у нас за нещо разбиращо се от само себе си — поне доколкото става дума за централното ръководство на партията.
На 9 ноември 1923 г. можахме да проверим, доколко е правилен такъв подход. Когато преди четири години аз се присъединих към движението, партията нямаше още дори своя визитка. На 9 ноември 1923 г, когато партията беше разпусната, нейното имущество беше конфискувано. И какво? В този момент капиталът на партията, включвайки и имуществото на нашия вестник, наброяваше вече повече от 170 хиляди златни марки.
Глава XII
Въпросът за профсъюзите
Бързото разрастване на движението ни накара през 1922 г. да заемем позиция по един въпрос, който не е разрешен напълно и досега. Ние системно мислехме над това по какви пътища нашето движение най-лесно би могло да завоюва сърцата на широките работнически маси. В тези свои размишления винаги се натъквахме на обстоятелството, че ни е трудно да завоюваме работниците, докато представителството на професионалните и икономическите им интереси се намира в ръцете на враждебни нам хора, и докато върху профсъюзите могат да влияят чужди на нас политически организации. Постоянно бяхме принудени да стигаме до този извод. И няма съмнение, че е действително така. Та нали, според общото убеждение, работникът, зает в някое предприятие, въобще не може да съществува, ако не е член на професионален съюз. Работата не е само там, че профсъюзите защитават неговите икономически интереси. Главната причина е в това, че изобщо няма дълго да го държат в предприятието, ако не е член на професионалния съюз. В наше време профсъюзите обхващат вече болшинството от работниците. Чрез дълга борба професионалните съюзи постигнаха сключването на тарифни договори, осигуряващи на всеки работник известно ниво на заплащане. От резултата от тази борба се ползва всеки работник. Един приличен човек от средата на работниците винаги ще изпитва угризения на съвестта, ако се ползва от по-висока работна заплата, завоювана от професионалните съюзи, и в същото време не участва в борбата, която водят профсъюзите.
Да се разговаря на тези теми с един среден буржоазен предприемач, значи напразно да се губи време. Предприемачите не разбират /или не искат да разберат/ нито материалната, нито моралната страна на въпроса. Те са убедени, че собствените им икономически интереси уж изискват работниците да не са организирани и поради това предприемачите са неспособни що-годе безпристрастно да съдят по тези въпроси. Ето защо тук се налага, както и в редица други случаи да се обръщаме към незаинтересувани хора, т.е. към такива, за които не мислим, че те заради дърветата не виждат гората. Незаинтересуваните кръгове при добра воля ще съумеят да разберат онова, от което тъй или иначе зависят най-важните страни на нашия сегашен и бъдещ живот.