В първата част на настоящата работа аз вече се изказах достатъчно подробно за значението и целите на профсъюзите, а също така за тяхната необходимост. Там стигнах до извода, че докато взаимоотношенията между работодателите и работниците коренно не се променят, на работниците нищо друго не им остава, освен сами да защитават своите интереси в икономическата област, изявявайки се като равноправни контрагенти. Там посочвах, че тези взаимоотношения могат да се променят или в резултат на държавни мероприятия /които най-често остават безплодни/, или в резултат на общото превъзпитание на цялото население. В първата част аз развивах идеята, че защитата на икономическите интереси на работниците е полезна за цялото общество, ако отстранява социалните несправедливости, способни да нанесат само огромна вреда на обществото като цяло. Там казвах, че профсъюзите са необходимост, щом като у нас сред предприемачите има хора, които не само не съзнават, че върху тях лежат определени обществени задължения, но и които изобщо не искат да подпомогнат дори най-примитивните човешки права. И аз стигнах до неизбежния извод, че щом като такава самозащита за работниците е необходима, то тя е възможна само във формата на обединение на работниците на професионална основа.
В това отношение моята гледна точка през 1922 г. не се промени. Но сега беше необходимо точно да се формулира нашето отношение по този проблем. Сега вече не можехме да се ограничим само с декларирането на нашите убеждения; сега трябваше да направим практически изводи от убежденията си.
Необходимо беше да отговорим на следните въпроси.
1. Необходими ли са профсъюзите изобщо?
2. Трябва ли германската националсоциалистическа работническа партия да създаде собствени професионални съюзи или тя трябва да даде на своите членове възможност в някаква друга форма да участват в профсъюзите?
3. Какъв характер трябва да имат националсоциалистическите профсъюзи? Какви трябва да бъдат нашите задачи и техните цели?
4. По какъв начин можем да създадем такива професионални съюзи?
Първият въпрос, според мен е вече достатъчно осветен. При днешното положение на нещата професионалните съюзи, по мое мнение, са абсолютно необходими. Аз дори смятам, че те спадат към най-важните учреждения, засягащи стопанския живот на нацията. Те имат голямо значение не само за социалнополитическия живот на страната, но и за национално политическия живот на народа. Ако широките трудещи се маси благодарение на правилната организация на профсъюзите са получавали действително пълно удовлетворение на своите потребности и в същото време биха получавали чрез профсъюзите съответно възпитание, то това само би укрепило силите на народа и в необикновена степен би увеличавало неговата издръжливост в борбата за съществуване.
На профсъюзите преди всичко им предстои да изиграят много голяма роля при изграждането на нашия бъдещ икономически парламент и на нашите бъдещи съсловни камари.
На втория въпрос отговорът е също толкова лесен. Щом професионалното движение е от такава голяма важност, то е ясно, че националсоциализмът тук не може да се ограничи с чисто теоретични отговори, а трябва да заеме практическа позиция. Каква именно — на това е по-трудно да се отговори.
Националсоциалистическото движение поставя за цел на своята дейност националсоциалистическата държава. Затова не трябва да изпускаме от очи, че всички бъдещи учреждения на нашата държава трябва да израстват от самото наше движение. Би било много голяма грешка да се мисли, че е достатъчно само да получим в свои ръце властта и тогава ще можем с един удар от нищо да изградим нови учреждения, без да имаме за това предварително подготвени човешки кадри, възпитани специално зададените задачи и функции. Външната форма и тук не играе особено голяма роля, тя може да бъде създадена и механично. Главно значение има съдържанието, духът на всичко. Няма нищо по-лесно, например, отколкото чрез заповед диктаторски да наложим на държавните учреждения онзи принцип на ръководство, който господства в нашите партийни учреждения /изключителната роля на вождовете и т.н./. Но действително жизнено прокарване на тези принципи ще има само тогава, когато то не е декретирано отгоре, когато тези порядки се развиват постепенно, започвайки от най-малкото и когато суровият живот сам в продължение на много години прави необходимия личен отбор, благодарение на който единствено е възможно да изкристализира съответната група от вождове.