Ето защо не трябва да си представяме работата така, че ни е достатъчно да имаме в своя портфейл проекти за ново държавно устройство, и че получавайки в свои ръце държавната власт, ние ще можем веднага „да въведем в живота“ тези проекти. Можем, разбира се, да се опитаме да направим нещо подобно, но резултатът никога няма да бъде достатъчно благоприятен. В повечето случаи това ще е мъртвородено дете. Такива планове ми напомнят само обстановката при раждането на Ваймарската конституция. Хората сядат на масата и написват новата конституция, като същевременно подаряват на немския народ и нови емблеми. Но нито едното, нито другото изобщо не съответстват на преживяното от нашия народ за последното половин столетие.
Националсоциалистическата държава трябва да се пази да повтори подобни експерименти. Нашата държава трябва да израсне от недрата на отдавна вече съществуващи организации. Само в случай, че нашите съвременни организации бъдат проникнати от националсоциалистически дух, от тях своевременно ще може да се роди действително жизнена националсоциалистическа държава.
Ние вече казахме, че именно в днешните професионални органи, т.е. преди всичко в професионалните съюзи, виждаме зародишите на нашите бъдещи икономически камари. Но за да могат тези бъдещи съсловни представителства и бъдещият централен икономически парламент да бъдат действително националсоциалистически учреждения, е необходимо вече днешните зародиши на тези учреждения също да са пропити от националсоциалистически дух. Учрежденията, създадени от нашето движение, когато му дойде времето ще се превъплатят в държавни учреждения. Нашата държава също не може с един замах да изтърси от ръкава си съответните учреждения — освен ако не искаме това да са съвсем хилави органи.
Вече само от тези по-високи съображения произтича, че национал-социалистическото движение непременно само трябва да се заеме с профсъюзите.
С тази въпрос Националсоциалистическото движение трябва да се заеме още и защото действително да се превъзпитат работодателите и работниците и да се направят едните и другите носители на нашата държавна идея не е възможно само чрез теоретични поръчения, призиви към тяхната съвест и т.н. Това може да се постигне, само като се преправя в по вседневна борба цялата обстановка. Само в по вседневна борба нашето движение може да превъзпита двете страни и да сближи гледищата им по основните въпроси. Без такава предварителна работа би било чиста илюзия да се надяваме когато и да било да създадем действително единство на интересите на целия народ. Необходимо е великите идеали на нашия мироглед постепенно да проникнат във всички области на живота. Само тогава ще се създаде нов стил на живот и с времето ние ще се убедим, че новият строй има действително сериозна почва под краката, а не е нещо външно и случайно.
Оттук произтича, че нашето движение трябва да се отнесе положително не само към идеята за профсъюзите, а трябва да си постави за задача с цялата си практическа работа да превъзпита всички свои привърженици и членове на партията така, че те действително да подготвят бъдещата националсоциалистическа държава. От казаното произтича нашият отговор на третия въпрос. Националсоциалистическите профсъюзи съвсем не трябва да бъдат органи за класова борба, а само органи на професионално представителство. Националсоциалистическата държава не познава „класи“. Тя в политическо отношение познава само граждани, ползващи се от съвсем еднакви права и носещи еднакви задължения, а наред с тях — поданици на държавата, които не се ползват с никакви политически права.
Задача на профсъюзите от наша националсоциалистическа гледна точка съвсем не е сплотяването на определени групи от населението вътре в държавата и превръщането им в класи с цел после да поведат борба с други, също сплотени групи от други слоеве на населението вътре в държавата. Ние не можем да смятаме, че такава задача е присъща на професионалните съюзи като такива. Не, тази задача в профсъюзите бе изкуствено насадена от марксистите в момента, когато те съумяха да превърнат профсъюзите в оръдие за постигане на своите цели. „Духът на класовата борба“ е присъщ не на профсъюзите като такива, а е присъщ само на марксизма, който съумя да направи от профсъюзите оръдие на своята класова борба.
Марксизмът създаде това оръдие, а интернационалното еврейство употребява сега този инструмент за разрушаване на стопанската основа на свободните независими национални държави с цел да унищожи националната индустрия и националната търговия. По тази път над държавният интернационален еврейски капитал поробва свободните народи, поставяйки ги в робска зависимост от себе си.