В противовес на всичко това националсоциалистическите профсъюзи трябва организационно да обединяват определени групи участници от националния стопански процес с цел да укрепят националното стопанство, да увеличават неговите сили. Отстранявайки съществуващите злоупотреби, които в последна сметка нанасят само вреда на народния организъм като цяло, профсъюзите ще се борят против всичко онова, което вреди на нацията, а следователно и на държавата и в последна сметка и на самото стопанство.
Ако поради това националсоциалистическият съюз прибягва до стачка, то за него стачката не е средство за разрушаване или трус на националното производство, а средство за отстраняване на онези злоупотреби, които по силата на своя антисоциален характер само вредят на производството, а следователно и на обществото като цяло. Интересите на производството, на неговото нарастване, на неговата мощ нашите националсоциалистически профсъюзи ще приемат пристрастно. Производителността на всеки отделен труженик винаги се намира в причинна зависимост от общо правовото и социално положение, което той заема в стопанския процес. Само от това в последна сметка се определя степента на неговите грижи за производствения процес като цяло и разбирането, че собствената му съдба също зависи от процъфтяването на стопанството като цяло.
Тружениците националсоциалисти трябва да имат увереността, че процъфтяването на националното стопанство осигурява и тяхното собствено материално благосъстояние.
Работодателите националсоциалисти трябва да имат увереността, че щастието и доволството на техните работници са предпоставка за по-нататъшното процъфтяване на собствените им предприятия.
И работниците националсоциалисти, и работодателите националсоциалисти еднакво са само слуги на обществото и изпълняват неговите поръчения.
Нашият стой ще предостави и на едните, и на другите максимална лична свобода в изпълнените на техните задължения. Той ще направи това, защото както показва опитът, всеки изпълнява задълженията си толкова по-добре, колкото повече свобода му е предоставена, колкото по-малко се практикува принуждението отгоре. Нашият строй ще постъпи така, защото, както показва същият този опит, прекаленото принуждаване само пречи на отбора на най-силните, най-способните и най-трудолюбивите.
Ето защо за нашите националсоциалистически профсъюзи стачката е средство, което може и трябва да се прилага само до онзи момент, когато ще възникне националсоциалистическа народническа държава. Нашата държава ще се заеме със защитата на всички права на всички граждани без разлика и с това ще направи излишна борбата между двете големи групи от населението, т.е. работодателите и работниците. Тогава и самата тази борба, която постоянно води до известно намаляване на производството, а следователно нанася вреда на цялото общество, ща стане излишна. На нашите икономически камари държавата ще възложи задължението да се грижат за нормалния ход на цялото национално производство и за своевременното отстраняване на всички недостатъци и грешки, които могат да нанесат вреда на производството. Онова, което сега не може да бъде отстранено по друг начин, освен чрез борбата на милиони, тогава ще се премахва в стените на Съсловните камари и централния стопански парламент. Тогава ще бъде прекратен този ред, в който предприемачите и работниците водят ожесточена борба заради нормите на заплатата, нанасяйки при това огромна вреда на цялото стопанство. Тогава всички тези проблеми ще се разрешават с общи усилия в по-високо учреждение, което ще поставя над всичко благото на обществото и държавата като цяло и за което няма да има никакъв друг критерий, освен този.
В тази област, както и във всички други у нас ще господства железният закон, че интересите на отечеството като цяло са над всички и едва после следват интересите на отделните професии, групи и т.н.
Задачата на националсоциалистическите профсъюзи е възпитанието на членовете именно в този дух и подготовката им за тази по-висока цел, която се изразява в следното: обща работа на всички и на всеки за осигуряването на живота на народа и държавата според природните способности и онова развитие, което е дало на тези способности и сили обществото.
На четвъртия въпрос: по какъв начин можем да стигнем до такива съюзи, на времето беше особено трудно да отговорим.
Да изградиш каквото и да било на празно място е по-лесно, отколкото да изграждаш, когато на това място съществува нещо старо. Ако на дадено място няма още предприятия от съответния отрасъл, то е сравнително лесно да се създаде. Значително по-трудно е да се създаде предприятие, ако аналогично предприятие вече съществува на даденото място. А още по-трудно е да се създава успоредно предприятие, когато действително може да процъфтява само едното от тях. Тъй като при това положение на нещата пред инициатора стои задачата не само да укрепи своето собствено ново предприятие, но и да направи всичко възможно, за да унищожи вече съществуващото в даденото място предприятие, без което инициаторът няма да може сам да укрепне.