Съществуването на паралелни националсоциалистически профсъюзи просто редом с други професионални съюзи би било безсмислица. Нашият нацоиналсоциалистически профсъюз би трябвало да се проникне от съзнанието за величието на своите задачи и оттук у него трябва безусловно да се зароди безусловна нетърпимост към каквито и да било успоредни, а още повече враждебни организации. Нашият профсъюз трябва да си поставя за цел каквото и да става, да държи докрай на своето аз, на своята изключителност. В тази област за нас също не може да има никакво съглашателство и никакви компромиси със сродни стремежи. Не, и тук е необходимо преди всичко изискването за пълна изключителност за нас самите.
И ето, за да се постигне това бяха възможни само два пътя:
1. Можеше веднага да започнем да изграждаме свои профсъюзи и след това постепенно да започнем борба против интернационалните марксически профсъюзи или можеше
2. Да започнем да влизаме в марксическите профсъюзи и да се опитаме да ги изпълним с нов дух с цел да направим от тях оръдие на новия мироглед.
Против първия от тези пътища говореха следните съображения: нашите финансови затруднения по онези времена бяха още много големи, тъй като ние притежавахме съвсем незначителни средства. Все по-усилващата се инфлация затрудняваше положението и с това, че в тези години беше трудно да се говори за някакви осезаеми изгоди, които профсъюзите да дават на своите членове. Изхождайки от това, отделният работник не виждаше тогава особени основания да внася членски вноски в профсъюза. Това се отнасяше и за вече съществуващите профсъюзи, а не само за онези, които ние бихме могли да изградим. Марксическите профсъюзи бяха на ръба на гибелта. Спаси ги от това само гениалната рурска акция на господин Куно, която внезапно донесе на профсъюзите подарък от милиони марки. Именно този „национален“ райхсканцлер справедливо трябва да бъде разглеждан като спасител на марксическите профсъюзи.
В ония времена ние не можехме да разчитаме на такива финансови възможности. Е, а профсъюзи, които поради безпаричието си не са в състояние да окажат материална подкрепа на работниците, не биха могли да разчитат и на тяхната подкрепа. Най-после лично от моя гледна точка съществено значение имаше и това обстоятелство, че такава работа като създаване на нови профсъюзи не трябва да се възлага на обикновени посредствени работници.
Изобщо при разрешаването на този проблем въпросът за нужните за това хора изигра много голяма роля. Тогава нямах на разположение нито една глава, на която бих могъл да възложа разрешаването на тази гигантска задача. Който би съумял по това време действително да разбие марксическите профсъюзи и вместо тази машина за изтребителна класова борба да създаде националсоциалистически профсъюзи, той би могъл да бъде наречен един от най-великите хора в Германия. На такъв човек по-късно биха издигнали паметници и биха го причислили към Пантеона на най-великите деятели на историята.
За съжаление по това време аз не познавах нито един човек, който би претендирал за такъв паметник.
Би било съвсем неправилно да се утешавам с това, че и начело на интернационалните профсъюзи сега стоят съвсем посредствени хора. Това нищо не доказва; понеже когато на времето се създаваха тези профсъюзи, никакви други аналогични организации не съществуваха. Съвсем друго е положението сега, когато Националсоциалистическото движение би трябвало да води борба с една отдавна съществуваща гигантска организация, много разклонена и прекрасно изградена отгоре до долу. Този, който иска да завоюва чужда позиция, винаги трябва да превъзхожда онзи, който само защитава позицията, намираща се в ръцете му. Сега крепостите на марксическите профсъюзи лесно могат да отстояват и най-посредствените бонзи. Но за да щурмуваш успешно тези крепости и да ги вземеш в свои ръце е необходима дива енергия, нужни са гениални способности на хора, които във всички отношения биха имали превъзходство над сегашните ръководители на профсъюзите. Безцелно би било да спорим със съдбата, докато у нас не се намери такъв човек. А още по-безсмислено би било да се опитаме да завземем тези крепости, опирайки се само на сурогата на такъв човек.