Тук, повече откъдето и да било, следва да имаме пред вид, че в живота е много по-добре да се отложи едно или друго дело, отколкото да се заловим за него с неподходящи сили и да се получи засечка.
Още едно съображение ме ръководеше тогава. Нека го нарекат демагогско, но все пак то е вярно. Тогава имах и още имам твърдото убеждение, че е опасно една велика принципна политическа борба твърде рано да се усложнява с икономически проблеми. Това е особено вярно спрямо нашия немски народ. У нас икономическата борба веднага ще отвлече енергията от политическата борба. Щом немецът стигне до убеждението, че ако спестява, може да си купи малка къщичка, той веднага ще се посвети изцяло именно на тази задача, така че дори няма да му остане време за политическа борба. Това ще доведе дотам, че той ще остави на мира онези сили, които след известно време ще успеят, разбира се, да му отнемат и последния грош, икономисай чрез спестяване. Вместо действително докрай да се бори за своите политически цели и убеждения, немецът е склонен изцяло да се отдаде на грижите за своята къщичка и да сяда между всички столове.
Нашето национал социалистическо движение днес е изправено пред началото на своите най-големи боеве. То още трябва да съсредоточава вниманието си върху окончателното изработване на своите програмни идеали, то и трябва да концентрира цялата си енергия и да напрегне до краен предел мускулите си в борбата за изкристализиралите идеали, като успехът от тази борба е възможен само в случай, че съумеем напълно да се съсредоточим върху определените цели.
Отвличането на вниманието изключително към стопански проблеми, неизбежно парализира активността в политическата борба. Това най-добре доказва следният класически пример.
Германската революция през ноември 1919 г. беше направена не от профсъюзите, а въпреки тях. Германската буржоазия не води никаква политическа борба за по-добро бъдеще, именно защото тя вижда достатъчна гаранция за по-добро бъдеще в стопанския растеж. Тези уроци не трябва да отиват напразно и за нас, тъй като с нас би се повторило същото. Колкото повече съсредоточаваме цялата сила на нашето движение върху политическата борба, толкова по-сигурен успех ще постигнем по цялата линия. А ако преждевременно обременим своето движение с профсъюзни въпроси, с въпроси за преселенческата политика и други аналогични проблеми, то от това нашето дело като цяло няма да има полза. Всички тези проблеми сами по себе си са много важни, но истински бихме могли да ги разрешим само тогава, когато за разрешаването им ще можем да пуснем в ход политическата власт. Дотогава тези проблеми могат само да парализират енергията на нашето движение. Колкото по-преждевременно ангажираме вниманието си с такива проблеми, толкова по-вредно ще бъде това за движението, тъй като толкова повече ще отслабва волята за борба за коренно преправяне на политическите порядки. При такова положение на нещата е напълно възможно профсъюзните моменти да започнат да отклоняват от правилния път политическото движение, вместо нашите принципни възгледи сами да определят пътищата на развитие на професионалното движение.
Самостоятелните националсоциалистически профсъюзи биха могли да са действително от полза за нашето движение и нашия народ само в случай, че дотолкова са се проникнали вече от нашите идеи, че при никакви обстоятелства не биха могли да попаднат в мрежите на марксизма. Та нали са ни необходими такива националсоциалистически профсъюзи, които не просто да нравят дребна конкуренция на марксическите профсъюзи. Вместо такива националсоциалистически профсъюзи, по-добре да няма никакви профсъюзи! Необходими са ни такива собствени профсъюзи, които биха съумели да поведат против марксическите профсъюзи не само организирана, но и идейна борба. Нашите профсъюзи трябва да съумеят да нанесат решаващ удар на марксическите профсъюзи като на организации за класова борба, като на представители на класовата идея. Нашите профсъюзи трябва да съумеят да изместят марксическите профсъюзи и сами да станат организации, представляващи професионалните интереси на немските граждани. Всички тези съображения говореха тогава и говорят и сега против образуването на наши собствени профсъюзи — освен ако внезапно се появи такъв ум, за който би могло да се каже, че явно е предназначен от съдбата да реши именно този проблем.