Едва с победата на ноемврийската революция в Германия Англия можа спокойно да въздъхне и да си каже, че сега опасността от германска хегемония в света е изчезнала задълго.
Но Англия няма никакъв интерес Германия абсолютно да изчезне от географската карта на Европа. Напротив, тъкмо ужасното крушение на Германия, преживяно от нея в ноемврийските дни на 1918 г., създаде за британската дипломация съвсем нова ситуация, която по-рано никой не е смятал за правдоподобна.
В продължение на четири и половина години британската световна империя води война против мнимия превес на една определена колониална държава, т.е. Германия. И ето, внезапно се разразява катастрофа, която заплашва да изтрие от лицето на земята тази държава. Германия внезапно показва такъв ужасяващ недостиг на най-елементарен инстинкт за самосъхранение, че в продължение на някакви си 48 часа цялото европейско равновесие е нарушено. Абсолютно неочаквано се създава ново положение: Германия е унищожена и най-силна континентална държава в Европа става Франция. Но Англия в продължение на много години, особено в годините на войната, провежда огромна пропаганда сред собственото си население и събужда в него всички инстинкти и страсти против Германия. Сега тези, създадени от английската пропаганда настроения, се усещат вече от британските държавни деятели като оловен топуз. Унищожавайки Германия като колониална държава, като държава, претендираща за световна роля в търговията, Англия може да смята, че, всъщност, вече е постигнала своите цели във войната. Всичко, което отива по-далеч от това, е вече в разрез с британските интереси. Пълното унищожаване на Германия като голяма държава на европейския континент влиза само в интересите на противниците на Англия. И независимо от това през ноемврийските дни на 1918 г. чак до края на лятото на 1919 г. английската дипломация не може бързо да преустрои своята политика, поне защото през дългата война тя сама е предизвикала в широките маси на английския народ определени чувства и е създала определени настроения. Да преустрои бързо своята политика английската дипломация не може, първо защото трябва да се съобразява с настроенията на своя собствен народ и второ, защото не позволява това и съотношението на чисто военните фактори след края на войната. Франция взема инициативата в свои ръце и може сега да диктува волята си на другите. Самата Германия, която през тези месеци, когато везните се накланят, би могла много да промени, преживява гърчовете на вътрешна гражданска война и чрез устата на своите тъй наречени държавни деятели системно заявява само едно, а именно, че тя неизменно е готова да се подчини на всички условия, които продиктува противникът.
Така ще бъде винаги. Ако една или друга нация абсолютно е загубила инстинкт за самосъхранение вече да играе ролята на „активен съюзник“, то тя непременно ще падне до ролята на роб и дадената страна неизбежно ще изпита съдбата на колония.
На Англия не й остава нищо друго, освен да вземе участие в грабежите на Франция, поне за да не позволи на Франция прекалено да укрепне за наша сметка. Това е единствената тактика, която изобщо е възможна за Англия в дадена обстановка.
В действителност Англия не постига целите, които си постави във войната. Тя не успява да постигне такова положение, нито една европейска държава да не се издигне над определено ниво. Напротив, сега такава опасност за Англия става още по-реална, само с тази разлика, че тази държава не е Германия, а Франция.
Германия като военна държава от 1914 г. се намира в обкръжението на две страни, от които едната е също толкова силна, а другата е още по-силна от Германия; освен всичко това Германия трябва да се съобразява и с преобладаването на морските сили на Англия. Само силите на Русия и Франция са достатъчни, за да попречат на твърде голямото разпространение на влиянието на Германия. По-нататък трябва да се има предвид и достатъчно неблагоприятното военно-географско положение на Германия; по този повод Англия също може да прави известна отстъпка, тъй като лошото военно-географско положение е голяма пречка за израстването на военното могъщество на Германия. Морското крайбрежие от военна гледна точка представлява за Германия особено големи неудобства, тъй като бреговете й са твърде тесни и малки; що се отнася да сухопътните граници, те са твърде открити, а сухопътните фронтове твърде обширни.
Съвсем друго е сегашното положение на Франция. Франция е най-голямата военна държава на континента, където тя няма сега нито един що-годе сериозен съперник. Нейните южни граници представляват нещо като естествена защита срещу Испания и Италия. Срещу Германия Франция е сега достатъчно защитена от това, че ние самите сме абсолютно безсилни. Линията на френското крайбрежие е такова, че Франция винаги може на един дълъг участък от фронта да застрашава най-важните нервни възли на Великобритания. Тези големи английски центрове сега са много добри мишени както за френския флот, така и за френската далекобойна артилерия. Подводната война от страна на Франция може също да стане необикновено опасна за всички най-важни пътища на английската търговия. Ако Франция, опирайки се на дължината на своето атлантически крайбрежие и не по-малко обширните френски части от Средиземно море, започне подводна война, то нейните подводни лодки биха могли да нанесат на Англия огромен ущърб.