Какво става на практика? Англия си поставя за цел да не допуска прекалено засилване на Германия и получава на практика френска хегемония на европейския континент. Такъв е общо политическият извод. Резултатите от войната в чисто военно отношение: укрепването на Франция като първа държава на сушата и даване права на Америка на същите морски въоръжения, каквито има самата Англия. Икономическите изводи от войната за Англия: редица територии, от които стопанството на Великобритания е извънредно заинтересувано, станаха достояние на бившите съюзници.
Английската традиционна политика е изисквала и изисква известна балканизация на Европа; докато интересите на съвременна Франция изискват известна балканизация на Германия.
Желанието на Англия беше и остава — да не допусне която и да било европейска континентална държава да израсне в световен фактор, за което й е необходимо силите на отделните европейски държави да се уравновесяват. В това Англия вижда предпоставка за собствената си хегемония.
Желанието на Франция беше и остава — да не допусне Германия да стане действително единна държава с единно силно ръководство, за което тя системно подкрепя идеята за превръщането на Германия в конгломерат от малки и съвсем малки държавици, чиито сили взаимно се уравновесяват. И всичко това — при запазване на левия бряг на Рейн в свои ръце. В такава система Франция вижда главната предпоставка за своята собствена хегемония в Европа.
Целите на френската дипломация в крайна сметка са в разрез с целите и тенденциите на британското държавно изкуство.
Който преценява от този ъгъл възможностите, оставащи за Германия, той неизбежно ще трябва да стигне заедно с нас до извода, че трябва да търсим сближаване само с Англия. Английската военна политика имаше за Германия ужасяващи последици. Но това не трябва да ни попречи сега да разберем, че днес Англия вече няма интерес от унищожаването на Германия. Напротив, сега с всяка година английската политика все повече ще изпитва неудобството от това, че френската хегемония в Европа става все по-силна. По въпроса за възможните съюзници нашата държава не трябва, разбира се, да се ръководи от спомени от миналото, а трябва да умее да използва опита на миналото в интересите на бъдещето. А опитът ни учи преди всичко, че съюзи, които си поставят само негативни цели, предварително са обречени на слабост. Съдбините на два народа ще станат неразделни, само ако съюзът им открива перспектива за нови придобивки, нови завоевания, с една дума, засилването и на едната, и на другата страна. Доколкото е неопитен нашият народ по въпросите на външната политика може да се съди по нашата преса, често поместваща съобщения, че някой държавен деятел от някоя си страна е дружески настроен към Германия и обратно — при което „дружеското отношение“ на еди-кой си държавни деятели към нас виждат сериозна гаранция за Германия. Това е невероятна глупост. Това е проста спекулация с безмерната наивност на обикновения немски еснаф. В действителност няма и никого не може да има такъв, да речем, американски, английски или италиански държавен деятел, за когото би могло да се каже, че неговата ориентация е „прогерманска“. В действителност всеки английски държавен деятел е преди всичко англичанин, всеки американски държавен деятел — преди всичко американец, и сред италианските държавни деятели също няма да намерим нито един, който да не се придържа главно към проиталианската ориентация. Който иска да изгражда съюзи на Германия с чужди нации на базата на това, че еди-кой си държавни деятели имат прогерманска ориентация, той или е лицемер, или е магаре. Народите свързват своите съдбини, не защото изпитват особено уважение или особена склонност едни към други, а само защото сближаването на двата контрагента им изглежда взаимноизгодно. Английските държавни деятели, разбира се, винаги ще са за английската политика, а не за немската. Но нещата могат да бъдат такива, че именно интересите на проанглийската политика по различни причини в известна степен да съвпадат с интересите на прогерманската политика. Разбира се, само до известна степен: в един прекрасен ден всичко това може абсолютно да се промени. Истинското изкуство на ръководния държавен деятел трябва да се състои в това през всеки период от време да умее да се съедини тъкмо с този партньор, който поради своите собствени интереси в даден период е принуден да върви по същия път.