За да се приложат практически изложените съображения към нашия случай при това положение на нещата, което се е създало сега в Германия, трябва да отговорим на следните въпроси: има ли на света държави, които в настоящия момент да са абсолютно незаинтересувани от това да бъде напълно унищожено значението на Германия в Средна Европа и така окончателно да се заздрави безусловната хегемония на Франция в Европа? Необходимо е да се запитаме: имали такива държави, които, изхождайки от собствените си политически традиции, неизбежно би трябвало да видят в това заплаха за себе си?
Ние трябва докрай да разберем следното: най-смъртен враг на германския народ е и ще бъде Франция. Все едно, който и да управлява във Франция — Бурбоните или якобинците, наполеонидите или буржоазните демократи, републиканците-клерикали или червените болшевики — крайна цел на френската външна политика винаги ще бъде завземането на Рейн. И винаги Франция, за да задържи тази велика река в свои ръце, неизбежно ще се стреми Германия да представлява слаба и раздробена държава.
Англия не иска Германия да бъде световна държава, Франция не иска въобще да съществува на света държава, която се нарича Германия. Това все пак е съществена разлика. Е, а нали сега за нас е злободневна не борбата за световна хегемония. Сега сме принудени да се борим просто за съществуването на нашето отечество, за единството на нашата нация и за това на нашите деца да им е осигурено парчето хляб. И ето, ако вземем предвид всичко това и се запитаме къде са онези държави, с които бихме могли да влезем в съюз, ще трябва да отговорим: има само две такива държави — Англия и Италия.
Англия не иска такава Франция, чийто военен юмрук без всякакви пречки от страна на останалата Европа би охранявал една политика, която рано или късно ще доведе до сблъсък с английските интереси. Англия в никакъв случай не може да иска такава Франция, която, опирайки се на несметните въглищни и железни богатства в Западна Европа, би продължила да си създава могъща световна икономическа позиция, представляваща опасност за Англия. Най-сетне, Англия не може да иска такава Франция, която би могла да разбие всички останали държави на европейския континент, което не само би могло, но и неизбежно би трябвало да доведе до възраждането на старите мечти на Франция за световно господство. Англия разбира, че при такива обстоятелства френският въздушен флот може да стане за нея много по-опасен, отколкото на времето нашите цепелини. Военното превъзходство на Франция не може да не разстройва нервите на световната великобританска империя.
Но и Италия не може да иска и не иска Франция още повече да укрепва своето привилегировано положение в Европа. Бъдещите съдбини на Италия неизбежно са свързани с крайбрежието на Средиземно море. Италия участва в световната война, разбира се, съвсем не за да постигне разширяването на Франция. Италия бе тласкана във войната от стремежа да нанесе смъртен удар на своя адриатически съперник. Всяко по-нататъшно укрепване на Франция на Европейския континент, неизбежно ще бъде пречка за Италия. И това, разбира се, нито на йота не може да промени факта, че италианският и френският народ са сродни помежду си. Ни най-малки илюзии в това отношение не може да има: това обстоятелство изобщо не премахва съперничеството.
Разсъждавайки съвсем хладнокръвно и трезво, стигаме до извода, че при днешната обстановка само две държави най-напред сами са заинтересувани поне до известна степен да не подкопават условията за съществуване на немската нация. Тези две държави са Англия и Италия.
Преценявайки възможностите за такъв съюз, ние преди всичко не трябва да забравяме три фактора. Един от тези фактори зависи от самите нас, а двата останали — от другите държави.
Може ли изобщо да се влиза в съюз с днешна Германия? Ще влезе ли която и да било държава в съюз /а цел на съюза винаги може да бъде само провеждането на определени настъпателни задачи/ с нашата държава, след като ръководителите й в продължение на редица години показват на целия свят образци на жалка неспособност и пацифистка страхливост и след като огромна част от нашия народ, заслепена от марксистко-демократични идеи, предава интересите на собствената нация и собствената си страна по най-въпиющ начин? Ще цени ли която и да било държава съюза с нашата държава и ще възложи ли тя каквито и да било надежди за успешна борба заедно с нас, след като вижда, че нашата държава няма нито мъжество, нито желание дори да си помръдне пръста за защита на собственото си съществуване? Ще се свърже ли която и да било държава, която в съюза с друга държава търси не просто запазване на статуквото, осигуряващо й по-нататъшно гниене /както беше с Тройния съюз/, ще се свърже ли не на живот, а на смърт с нашата държава, когато вижда, че сме способни сега само да се влачим по корем и покорно да се подчиняваме на всички предявени изисквания? На кого е нужен съюзът с такава държава, която губи последните остатъци от своето величие? Та нали с цялото си поведение ние се лишихме от правото да претендираме за нещо по-добро? На кого е нужен съюз с такова правителство, което вече не се ползва с каквото и да било уважение от страна на собствените си граждани? Не може в действителност нашето правителство да претендира чужденците да го уважават повече от собствените му граждани!