Не, една уважаваща себе си държава, която вижда в съюзите с другите държави нещо повече от прост обект на интригите на предприемчивите парламентаристи, няма да влезе в съюз с днешна Германия, пък и не би могла да го направи, дори и да иска. Днешна Германия е загубила онези качества, които са необходими, за да бъде желан съюзник. Това в крайна сметка е главната причина за солидарността, все още съществуваща в лагера на държавите-грабителки. Самата Германия никога не оказва никаква съпротива. Цялата й „съпротива“ се ограничава с един-два пламенни „протеста“ от страна на нашите парламентарни избраници. Щом сами не се борим за своите интереси, то естествено и целият останал свят не вижда никакво основание да ни защитава. Пък и самият всевишен, независимо от милосърдието си, принципно не обича страхливите народи — въпреки твърденията на нашите плачливи патриотични съюзи. При такова положение на нещата дори на онези държави, които непосредствено нямат интерес от непосредственото унищожаване на Германия, нищо друго не им остава, освен да вземат участие в грабителските походи на Франция, поне за да не се възползва Франция сама от цялата плячка и да не стане благодарение на това по-силна.
По-нататък не трябва да изпускаме от очи, че за страните, воювали против нас, съвсем не е толкова просто да постигнат промени в настроенията на широките маси от населението, след като масовата пропаганда в продължение на дълъг промеждутък е удряла в една определена точка. В продължение на дълги години нашият народ е изобразяван като „хуни“, „грабители“, „вандали“ и т.н. След това не може веднага да се промени фронтът и да се обяви, че този вечен враг сега може да стане съюзник.
Но особено голямо значение има третият фактор, който оказва най-съществено влияние на въпроса за бъдещите групировки от европейските държави и на бъдещата политика на съюзите.
Собствените британски интереси на Англия съвсем не изискват но-нататъшно отслабване и още повече унищожаване на Германия, но пък от това е извънредно заинтересуван интернационалният еврейски борсов капитал. Разминаването между официалната или, по-добре да се каже, традиционната политика на английските държавни деятели и решаващите сили на еврейския борсов капитал се стреми не само към пълно икономическо унищожаване на Германия, но и към пълното й политическо поробване. Еврейският капитал смята, че да се подчини напълно Германия на интернационалния контрол, т.е. да се подчини напълно германският труд на еврейския световен капитал е възможно само в случай, че успее в политически отношение да болшевизира Германия. За да бъдат марксистките банди на интернационалния еврейски борсов капитал в състояние окончателно да пречупят гръбнака на германската национална държава, им е необходима дружеска подкрепа отвън. Тъкмо затова на евреите им е необходимо френските армии да заплашват Германия, докато вътре в страната настъпи такова разложение, което ще позволи на болшевишките банди, спуснати от интернационално-еврейския борсов капитал окончателно да завладеят нашата държава.
В наши време евреите повече от всички провеждат гонение, за да бъде Германия довършена. Главните фабриканти на всички нападки срещу Германия са евреи. Така беше преди войната и по време на световната война. Еврейската борсова и марксическа преса системно разпалваше омраза против Германия, докато държавите една след друга започнаха да се отказват от неутралната си позиция и започнаха да се присъединяват към антигерманската коалиция въпреки интересите на своите собствени народи.