Именно свободните профсъюзи на първо място направиха така, че понятието демокрация да се превърне в смешна и отвратителна фраза. Те бяха онези, които опозориха свободата и със своите действия послужиха за жив пример на известните думи: „ако не искаш да станеш наш другар, ще ти разбием черепа“ /„und willst du micht Genose sein, so schlagen win dir den Schadel ein“/. Ето какви ми се виждаха тогава тези другари на човечеството. С годините възгледа ми се разшири и задълбочи, а да го изменям, не ми се наложи отвън, толкова по-силно ми се искаше да разбере същността на учението й отвътре. Официалната партийна литература в това отношение можеше малко да ми помогне. Тъй като тя засяга икономическа тематика, оперира с неправилни твърдения и също толкова неправилни доказателства и тъй като става дума за политически цели, тя е просто пропита. Отгоре на това и витиеватия стил на тази литература ме отблъскваше до краен предел. Книжките им са пълни с фрази и непонятни бръщолевения, с претенции за остроумие, а всъщност ужасно глупави. Само възраждащото се бохемство в големите ни градове може да изпитва удоволствие от подобна духовна храна и да намира приятни минути в търсене на бисерни перли в купищата торове от тази литература на китайски. Та нали се знае, че някои хора смятат онази книга за мъдра, която най-малко разбират.
Съпоставяйки теоретичната измама и нелепост на учението на социалдемокрацията с фактите от реалната действителност, постепенно получавах все по-ясна картина за подмолните й стремежи.
В подобни моменти ме овладяваха не само лоши предчувствия, но и усещане за грозяща опасност, виждах ясно, че това учение, изтъкано от егоизъм и омраза, с математическа точност може да победи и с това да доведе човечеството до нечувано поражение.
По това време разбрах, че това разрушително учение е тясно и неразривно свързано с националните черти на един определен народ, което до този момент абсолютно не подозирах. Само запознаването с еврейството дава в ръцете ключа към разбирането на вътрешните, т.е. действителните намерения на социалдемокрацията. Само, когато се запознаеш с този народ, ти се отварят очите за истинските цели на тази партия и от мъглата на неясните социални фрази изплува озъбената маска на марксизма.
Сега ми е трудно, даже и невъзможно, да кажа кога именно за първи път в живота си чух думата „евреин“. Въобще не си спомням в дома на моите родители или поне докато беше жив баща ми да съм чул дори и веднъж тази дума. Моят старец, мисля, че би възприел самото подчертаване на думата „евреин“ като признак на културна изостаналост. В продължение на целия си съзнателен живот като цяло баща ми усвои възгледите на така наречената прогресивна буржоазия. И въпреки че беше твърд и непреклонен в националните си чувства, той оставаше верен на „прогресивните“ си възгледи и даже в началото ги предаде отчасти и на мен.
В училище също в началото не намирах повод да изменя унаследените от мен възгледи. Вярно, че в специализираното училище ми се наложи да се запозная с едно еврейско момче, към което всички ние се отнасяхме с известна предпазливост, но само защото беше прекалено мълчалив, а ние, научени от горчивия опит, не се доверявахме много на такива момчета. Но и аз като останалите в този случай не правих още никакви изводи. Едва във възрастта от 14 до 15 години започнах често да се натъквам на думата „евреин“ — отчасти в политическите беседи. Обаче добре си спомням, че по това време силно ме отблъскваха споровете и раздорите в мое присъствие на религиозна основа.
Еврейският въпрос по това време ми се струваше нищо друго, освен религиозен.
В Линц живееха много малко евреи. Външността на живущите там евреи в продължение на векове се е напълно европеизирала и те приличат на хора; даже ги смятах за немци. Нелепото в една такава представа ми беше напълно неясно именно заради това, че като единствен признак считах разликата в религията. Тогава мислех, че евреите са подложени на преследвания именно заради религията и това не само ме отблъскваше от онези, които се отнасяха лошо с тях, но даже и ми внушаваше понякога чувство близко до отвращение към такава реакция. За това, че вече съществува някаква планово организирана борба срещу еврейството, нямах и представа.
С такива настроения пристигнах във Виена. Увлечен от многото впечатления в сферата на архитектурата, потиснат от тежестта на съдбата ми, първоначално не бях в състояние поне малко по-внимателно да се загледам в различните обществени слоеве на народа в този огромен град. От двамилионна Виена по това време почти 200 хиляди бяха евреите, но аз не ги забелязвах. В първите седмици ме връхлетяха толкова много нови идеи и явления, че ми беше трудно да се справя с тях. Едва когато постепенно се успокоих и от първите ми впечатления преминах към по-детайлно и конкретно опознаване на обкръжаващата ме среда, се огледах наоколо и се натъкнах също и на еврейския въпрос.