Ние, немците, трябва да направим за себе си само един извод от френската опасност: Ние сме длъжни да отхвърлим на заден план всички моменти на чувствата и без да се колебаем, да подадем ръка на онези, за които диктаторските стремежи на французите представляват също такава опасност, както и за нас.
За цял период от време за Германия са възможни само два съюзника в Европа: Англия и Италия.
Който се нагърби с труда да направи ретроспективен обзор на цялата външна политика на Германия за следреволюционния период, той при вида на абсолютно невероятната слабост на нашите правителства трябва да се хване за главата и или да изпадне в пълно отчаяние, или да се изпълни с пламенно възмущение и да започне борба против тези така наречени правителства. Да се каже, че на тези правителства не им достига разбиране, би било твърде слабо, тъй като умствените циклопи от нашите ноемврийски партии успяха да изберат такава политика, която на нито един човек с нормален мозък, на пръв поглед, не би му дошла на ум: те започнаха да ласкаят Франция, да търсят нейното благоволение. Да, да, не повече и не по-малко! В продължение на редица години нашите правителства с трогателна наивност на непоправими фантасти правят редица повторни опити да се сдружат с Франция. Те ходят на задни лапички пред нея, крещят по всички кръстопътища, че сме изпълнени с уважение към тази „велика нация“, и всяко умело мошеничество на френските палачи неизменно се опитват да покажат като предвестник на явен поврат в наша полза. Действителните импресарии на нашата политика, разбира се, сами никога не са вярвали в тази нелепост, те гледаха на политиката на съобразяването с Франция от един ъгъл: за тях това беше най-добрият начин да саботират всякакви опити да се организира съюз между Германия и другите страни — такъв съюз, който би могъл да има действително практическо значение. Тези господа превъзходно си даваха сметка за истинските намерения на Франция и на онези, които стоят зад нея те се преструваха, че вярват във възможността за съюз между Германия и Франция, като напълно си даваха сметка, че ако народът ни престане да вярва в тази химера, то той вероятно ще започне да търси други пътища.
Даже за нас, националсоциалистите, сега представлява известна трудност да убедим нашите собствени привърженици, че Англия в бъдеще може да стане наша съюзница. Нашата еврейска преса много добре умееше и умее да концентрира цялата омраза върху Англия. А много добри, но наивни немци се хващат на тази еврейска въдица и започват да дрънкат наляво и надясно, че ако не днес, то утре Германия ще „възроди“ своята морска мощ, започват да протестират против това, че са ни лишили от колонии и т.н. А на мръсните евреи само това им трябва; те щателно събират целия този материал и го изпращат на съплеменниците си в Англия за техните пропагандаторски цели. На пръв поглед дори за най-не изкушените в политиката немци не е трудно да разберат, че сега у нас на дневен ред съвсем не е борбата за укрепването на „морската“ мощ на Германия. Да си поставяме такива цели, без да укрепим предварително нашите позиции в Европа, беше нелепост и преди войната, а в сегашната обстановка такава глупост е равносилна на престъпление.
Човек може наистина да се отчае, когато наблюдава как еврейските интриганти лесно успяват да занимават добрите немци с десетостепенни въпроси и празни демонстрации, докато Франция системно разкъсва на части нашия народ и планомерно души нашата независимост.
Аз трябва да се спра тук още на една любима за евреите тема, която те използваха през последните години с особена ловкост. Говоря за южен Тирол.
Да, южен Тирол! Трябва де се спра тук поне накратко на този въпрос, за да си разчистя сметките с тези лъжци и негодници, които разчитат само на забравянето и глупостта на широките слоеве на нашия народ. Тези негодници смятат да представят работата така сякаш те действително са изпълнени с чувство на национално възмущение. Но нали ние знаем, че на парламентските лъжци понятието за национално чувство е също толкова присъщо, както на свраката понятието за собственост.
Искам да подчертая, че в периода, когато действително се решаваха съдбините на южен Тирол — т.е. в периода от август 1914 г до ноември 1918 г, аз лично се намирах там, където действително можеше да се помогне за благоприятното разрешаване на въпроса, т.е. на фронта. През всички тези години се сражавах рамо до рамо с всички честни бойци от нацията, за да не загубим южен Тирол и за да не принадлежи тази немска територия, както и всички други немски територии, на никой друг, освен на нашето отечество.