А пък парламентарните фокусници, цялата тази политиканстваща партийна паплач, разбира се, и не помисли тогава да отиде на фронта. Напротив, докато ние се сражавахме на фронта, сигурни, че ще постигнем благоприятно разрешение на въпроса за южен Тирол, тези господа с пот на челото работеха против нацията, с всички сили точеха ножа и, в края на краищата, го забиха в гърба на нашата армия. Кой не разбра, че южен Тирол можеше да се задържи в немски ръце не с лъжливи речи на ловките парламентаристи на виенския Площад на кметството или пред мюнхенската Алея на пълководците, а само с меч, само с борба на железните батальони на фронта? Южен Тирол го предадоха онези, които развалиха фронта и с това предадоха още редица други немски територии.
А който сега представя работата така, сякаш южнотиролският проблем може да се разреши чрез протести, заявления, преглупави демонстрации и т.н., той или е негодник, или е немски филистер.
Та нали е ясно като бял ден, че да си възвърнем отново откъснатите територии можем само със силата на оръжието, а съвсем не с тържествени призиви към божията милост или апелации към лигата на нациите.
И ето, аз направо поставям въпроса: кой е способен и кой е готов с действително въоръжена ръка да се бори за възвръщането на тези откъснати територии?
Що се отнася до мен, смея да ви уверя, че все пак би ми стигнало мъжество да застана начело на един батальон, дори ако той се състои само от парламентарни бърборковци и други партийни ръководители и отговорни работници. Нека те да образуват такъв щурмови батальон и ние ще тръгнем заедно да отвоюваме южен Тирол. Дявол да го вземе, бих искал все пак да видя, как ще реагира това братство, ако в момент, когато произнасят „пламенен“ протест над главите им се пръснат няколко шрапнела. Мисля, че картината няма много да се различава от онази, когато в курника внезапно нахлува лисица.
Но най-долното във всичко това е, че тези господа сами абсолютно не вярват, че по техния път може нещо да се постигне. Те сами превъзходно си дават сметка, че цялата им шумна суетня няма никакво значение. Но защо да не пошумят? Разбира се, да се дрънка за освобождаването на южен Тирол в сегашната обстановка е къде по-лесно, отколкото на времето да се бориш за неговото запазване в немски ръце. Всеки прави това, което му е присъщо. Ние на времето си проливахме кръвта за южен Тирол, а тези господа сега само си точат човките.
Особено забавно е да се гледа какъв важен вид си придават сега виенските легитимисти, сякаш водят бог знае каква тежка борба за връщането на южен Тирол. Същински пуяци! Преди седем години високата династия, на която се кланяха тези господа, без да се замисля, извърши предателство и престъпление, помагайки на антигерманската коалиция да преглътне също и южен Тирол. Тогава тези кръгове с всички сили подкрепяха политиката на своята предателска династия и плюеха на южен Тирол, както и на много други неща. Е, а сега защо да не подрънкат за борбата за откъснатите територии — нали това е борба само с „духовни средства“? Защо да не изфабрикуват някоя и друга дузина „протести“, защо да не си дадат вид, че „до дъното на душата“ са възмутени от несправедливостта. Та тук няма никакъв риск. Най-много да прегракнеш за известно време или да си изпоцапаш пръстите, когато драснеш статийка за някой вестник. Не е същото, както по време на завземането на Рурския басейн да организираш, да речем, взривяване на мостове.
Ако се замислиш по същество, то, разбира се, съвсем не е трудно да се разбере защо определени кръгове през последните години се опитаха да преместят центъра на тежестта на немско-италианските взаимоотношения в плоскостта на проблема за южен Тирол. Евреите и хабсбургските легитимисти са крайно заинтересувани да попречат на такава външна политика на Германия, която в един прекрасен ден може да доведе до възраждането на свободното немско отечество. Та нали шумът по повод на южен Тирол се вдига не от любов към последния — а изключително от страх да не се стигне до съглашение и дружба между Германия и Италия.
Е, а лъжливост и хладнокръвие тези господа имат достатъчно и те напук на всяка очевидност по най-нагъл начин започват да доказват, че южен Тирол сме го „предали“ именно ние.
Дайте да кажем на тези господа право в очите.
Южен Тирол го предадоха ония немци, които, бидейки здрави в продължение на 1914–1918 г. не се намираха на фронта и не отдадоха по този начин полагаемото се за защита на отечеството. Забележете си, това е първото.
Южен Тирол го предадоха онези, които през тези години не смятаха за свой дълг да отдадат всичките си сили, за да укрепят държавата като цяло, да укрепят волята на народа да доведе войната докрай, каквото и да струва това. Забележете си, това е второто.