Южен Тирол го предадоха онези, които помагаха на революцията — пряко или косвено, показвайки страхлива търпимост към нея — и по този начин избиха от ръцете ни единственото оръдие, което беше способно да спаси южен Тирол. Забележете си, това е третото.
Южен Тирол го предадоха онези, чиито партии и привърженици сложиха подписите си под позорните „мирни“ договори от Версайл и Сен-Жермен. Забележете си, това е четвъртото.
Да, господа храбри организатори на пламенни протести, именно така, а не по друг начин стоят нещата!
Аз лично сега се ръководя само от трезвата мисъл, че не можем да си върнем откъснатите провинции чрез красноречието на парламентарните дърдорковци, а можем да си ги върнем само с помощта на добре наточен меч, т.е. чрез кървава война.
Аз лично абсолютно не намирам за необходимо да крия, че сега, когато жребият вече е хвърлен, не смятам за възможно да си върнем южен Тирол чрез война. Нещо повече. Аз лично бих се изказал против такава война, тъй като съм сигурен, че само заради този въпрос няма да успеем да предизвикаме сред германския народ такъв пламенен подем, без който за никаква победа и дума не може да става. Аз лично смятах и смятам, че ако се наложи да проливаме кръв, то би било престъпление да правим това в името на 200 хиляди немци, когато редом с тях под чуждоземно иго страдат 7 милиона немци, а африканските орди на негърските племена безнаказано отравят кръвта на немския народ.
Ако немската нация иска да свърши със застрашаващата я опасност от изтребване в Европа, тя не трябва да повтаря грешката от предвоенната епоха и да си печели врагове наляво и надясно. Не, тя трябва да си даде ясна сметка кой от противниците е най-опасен и след това да концентрира всичките си сили, за да удари този противник. Бъдещите поколения на нашия народ няма да ни осъдят, ако можем да постигнем тази победа само с цената на известни жертви по другите точки. Колкото по-блестящи бъдат постигнатите от нас успехи, толкова повече бъдещите поколения ще разберат и ще оценят нашия подвиг, че сме действали така, а не другояче само поради тежката нужда и след дълбок размисъл.
Ние нямаме право да забравяме и никога няма да забравим онзи основен тезис, че за отвоюването на откъснатите области трябва преди всичко да отвоюваме политическата независимост на нашата митрополия и да върнем предишната сила на нашата държава в онези мащаби, в които тя се е запазила сега.
За да постигнем главно тези цели, е необходима умна политика на съюзите; в това е първата задача на едно действително силно правителство, което иска да спаси Германия.
Ние, националсоциалистите, в никакъв случай няма да тръгнем след нашите пискливи „патриоти“, които на практика ги ръководят евреите. Тежко на нашето движение, ако вместо подготовка на действително решаваща въоръжена борба то започне да се упражнява в словесни протести!
За своето крушение Германия е задължена също на фантастичната представа за свещения съюз с държавния труп на хабсбургската монархия. Фантазиите и сантиментите в подхода към външнополитическите възможности на днешния ден са най-доброто средство да се попречи на Германия да се възроди когато и да било.
Да се спрем още съвсем за кратко на онези възражения, които могат да бъдат направени във връзка с трите поставени от мен въпроса.
Първо, ще влезе ли изобщо която и да било държава в съглашение с днешна Германия при съвременната й, очевидна за всички слабост; второ, способни ли са враждуващите с нас досега нации да преустроят своите собствени редове в тази насока.
И трето, няма ли да надмогнат еврейското влияние добрата воля и разбирането на държавните деятели от съответните страни и няма ли да успеят по такъв начин евреите да разстроят нашите планове, като не допуснат тяхната реализация.
На първия въпрос вече отговорих наполовина. От само себе си се разбира, че с днешна Германия в такъв вид, в какъвто е сега, никой няма да влезе в съюз. Нито една държава няма да се реши да свърже съдбата си с такава държава, чиито правителства правят всичко възможно, за да унищожат каквото и да било доверие към нея. Но ако мнозина наши съплеменници се опитват да оправдаят поведението на нашите правителства с това, че и самият ни народ сега е зле настроен, и ако в това искат да виждат извинение за нашите държавни деятели, то против това трябва да протестираме по най-рязък начин. Абсолютно несъмнено е, разбира се, че поведението на нашия народ през последните шест години беше безкрайно безхарактерно — което е много печално. Онова безразличие, с което народът ни се отнася сега към най-важните въпроси, ни пада като камък на сърцето. Проявяваната от народа страхливост понякога направо въпие към небето. И все пак ние не трябва да забравяме, че само преди няколко години същият този народ показваше на целия свят примери за изумителни човешки добродетели. Започвайки от август 1914 г. и до самия край на великата борба на народите, никой друг народ не показа такива чудеса от мъжество, издръжливост и търпение като нашия, днес толкова отпуснал се немски народ. Мисля, че никой няма да посмее да твърди, че позорното положение, което преживяваме сега, въобще е заложено в характера на нашата нация. Не, всичко това, което сме принудени да понасяме сега, е само резултат от безумното престъпление, извършено на 9 ноември 1918 г. Злото неизбежно поражда ново зло. Това твърдение на поета най-нагледно се потвърждава от събитията от последните години. Ала и в наше време не са изчезнали още окончателно основните положителни черти от характера на нашия народ. Тези сили само се намират в дремещо състояние, те трябва да бъдат разбудени. Вече и сега отделни мълнии прорязват тъмните облаци и пред нас често пламват светлините на такива подвизи, които по-късно ще бъдат разглеждани от цяла Германия като предвестници на започналото оздравяване. Вече не веднъж виждахме в последно време примери за това как хиляди и хиляди млади немци пак се събират в редици и твърдо заявяват за своята готовност да умрат за скъпото отечество, както правеше това нашата младеж през 1914 г. Пак милиони немци с цялото си старание и прилежание се заеха със своя творчески труд, сякаш разрушенията на революцията никога не ги е имало. Ковачът както преди стои до наковалнята, селянинът върви след плуга, а ученият работи в своя кабинет и всеки изцяло се отдава на своето дело, всеки добросъвестно изпълнява своето задължение.